Майкъл Добс - Къща от карти

– Кевин, не аз съм написала този материал, давам ти думата си. Отнеха ми текста, името ми дори не беше под статията. Бях още по-ядосана и от теб.

– Съжалявам, но не съм чак толкова наивен. Лека нощ, г-це Сторин.

Той щеше да затвори.

– Кевин, дай ми само минутка. Моля те! Има нещо странно в оставката на г-н Колингридж.

Той още беше на линията.

– Аз лично не вярвам на това, което се говори за него и за брат му. Искам да изчистя името му.

– Не виждам как мога да ти помогна – каза Спенс с недоверчив тон. – Така или иначе никой извън пресцентъра не трябва да има контакт с медиите по време на изборната кампания за нов лидер. Стриктно нареждане на председателя.

– Кевин, залогът е много висок в случая. Не става дума просто за лидерството в партията или дори дали ще спечелите следващите избори. Има нещо много по-лично – дали Хенри Колингридж ще остане в историята като измамник, или ще му бъде даден шанс истината да излезе наяве. Не му ли дължим поне това?

Още една пауза, после той каза внимателно:

– Щом смяташ, че мога да помогна, какво точно искаш от мен?

– Нещо много просто. Разбираш ли от компютърната система в щаба на партията?

– Да, разбира се. Постоянно я ползвам.

– Мисля, че някой е бърникал в компютърната ви система.

– Какво? Това е невъзможно. Имаме най-строгата система за сигурност. Никой отвън няма достъп.

– Не отвън, Кевин. Някой отвътре.

Този път тишината от другата страна на линията продължи по-дълго.

– Помисли, Кевин. Данните от проучването ти изтекоха отвътре. Няма друго обяснение. И замалко да те накиснат теб.

Тя чу как Спенс тихо изруга. Явно се бореше със съмненията си.

– Виж, в момента съм до Камарата на общините. Мога да дойда при теб след по-малко от десет минути. Сигурна съм, че по това време в сградата е много тихо. Никой няма да ни види, Кевин. Тръгвам.

– Мини през паркинга – прошепна той. – За Бога, не влизай през главния вход.

Тя беше при него след по-малко от седем минути.

Седнаха в малкия му офис на последния етаж, обградени от наклонени кули от папки, разхвърляни по всяка възможна повърхност, включително по пода. Зеленикавото сияние на екрана осветяваше бюрото му и те седяха пред него близо един до друг. Тя беше разкопчала едно копче на блузата си; той бе забелязал. Мати реши, че после ще се самопорицава.

– Кевин, Чарлз Колингридж си е поръчвал печатни материа-ли на партията и е поискал да му бъдат доставяни на адреса в Падингтън, нали така?

– Правилно. Проверих веднага като чух и се оказа точно така. Виж.

Той защрака по клавиатурата и на екрана се появи уличаващото доказателство: „Чарлз Колингридж. 216 Прейд Стрийт, Падингтън, Лондон W2 – 001A/ 01.0091“.

– Какви са тези кодове накрая?

– Първото просто означава, че се е абонирал за всички материали. Второто показва кога изтича абонаментът. По този начин разбираме какъв му е статутът – дали иска всичко, или само основните публикации, дали е член на някой специален клуб, такива работи. Всяка от маркетинговите ни програми има различен референтен номер. Показва и метода му на плащане, също и дали закъснява с някое плащане.

– В неговия случай?

– Платено е накуп в началото на годината.

– Въпреки че е алкохолик без никакви пари, който не може да прочете дори работното време на кръчмите.

Спенс се размърда нервно на стола си.

– Тази информация може ли да се види от всеки монитор в сградата?

– Да. Това не се смята за кой знае колко конфиденциална информация.

– Добре. Кажи ми следното – тя се наведе малко напред, дишаше дълбоко; мъжете бяха толкова жалки, този номер минаваше всеки път. – Ако ти например искаш да ме абонираш за всички ваши печатни материали, можеш ли да го направиш? Да вкараш данните ми от този терминал?

– Ами... да – Спенс започваше да се досеща накъде бие тя. – Смяташ, че данните за абонамента на Чарлз Колингридж са били подменени или напълно измислени. Може да се направи. Виж.

Пръстите му полетяха по клавиатурата като на концертиращ пианист и след няколко секунди на екрана се появи пълна информация за абонамент на: „Мики Маус, 99 Дисниленд, Маями.“

– Само че това не е достатъчно, Мати. Не може да го направиш с дата от началото на годината, защото... Колко съм глупав! Ами да! – избухна той и отново заудря с пръсти по клавиатурата. – Ако наистина знаеш какво правиш, което важи за много малко хора в тази сграда, можеш да влезеш в главната поддиректория...

Думите му почти не се чуваха от щракането на клавишите.