Майкъл Добс - Къща от карти

– Наистина звучи малко вероятно да съм имал едно малко състояние, което да се търкаля наоколо, без да си спомням, и по-важното – без да съм го изпил. А нямам представа къде може да са отишли парите. Дори аз не мога да изпия петдесет хиляди паунда само за няколко седмици.

– Ами фалшивият адрес в Падингтън?

– Да, споменаха нещо такова. Пълна мистерия. Дори трезвен не знам къде е Прейд Стрийт в Падингтън и е нелепо да си мислят, че бих открил мястото пиян. Това е от другата страна на Лондон спрямо мястото, където живея.

– Но си го ползвал – така казват – за банкови документи и за да получаваш печатните материали на партията, за които си бил абониран.

Изведнъж Чарли избухна в смях толкова силно, че очите му се насълзиха.

– Мати, мила, започваш да ми връщаш вярата в себе си. Колкото и пиян да съм бил, никога не съм проявявал какъвто и да било интерес към политическа пропаганда. Протестирам дори когато ми пъхат брошурки в пощенската кутия преди избори, а да плащам за това всеки месец, просто ми се струва обидно!

– Не си се абонирал?

– Никога!

Есенни листа се гонеха по поляната. Слънцето слизаше по хоризонта и топло червено сияние изпълни небето и озари лицето му. Той видимо си връщаше здравето и изглеждаше спокоен.

– Нищо не мога да докажа, но имаш думата ми на джентъл-мен: не вярвам, че съм виновен за нещата, които ми приписват.

Той отново взе ръката й и я стисна.

– Мати, би значело много за мен, ако и ти мислиш така.

– Така мисля, Чарли, наистина. И ще се опитам да го докажа заради теб.

Тя стана, за да си тръгне.

– Много ми беше приятно посещението ти, Мати. Щом като сме такива стари приятели, ела пак, като можеш.

– Ще дойда. Но междувременно ще трябва да се поровя доста дълбоко.

Когато стигна обратно в Лондон, беше късна вечер. Първите тиражи на неделните вестници вече бяха по улиците. Тя накупи цяла камара от тях и разпилявайки няколко вложки и брошури, ги изсипа на задната седалка на колата. Тогава забеляза заглавието на „Съндей таймс“.

Министърът на образованието Харолд Ърл, който не беше точно активист на „Грийнпийс“, беше обявил намерението си да се кандидатира за лидерската позиция и започваше кампанията си с реч, озаглавена „Да почистим страната“.

„Напоследък постоянно се говори за проблемите в градската среда, но въпреки това продължаваме да наблюдаваме влошаване на положението: мизерията в централните части на градовете ни може да се сравни само със съсипването на провинцията“, беше казал той според вестника. „Твърде дълго пренебрегваме тези въпроси. Рециклираните фрази на загриженост не могат да заменят проактивните действия. Време е да подкрепим смелите думи със смели действия. Проучванията показват, че околната среда е един от секторите, в които сме се провалили според избирателите. След като дванадесет години сме на власт, те с право твърдят, че това е недопустимо и че трябва да обърнем внимание на тези проблеми.“

„Защо ли министърът на образованието изведнъж вдига толкова шум по въпросите на околната среда“ – зачуди се тя, като стигна до края на гръмката реч. „Ами да. Май затъпявам. Връзката е ясна. Кой е министър на околната среда и следователно отговорен за проблемите?“

Битката в медиите за елиминирането на Майкъл Самюъл беше започнала.

Няма беля, в която един политик не би се вкарал и която един журналист не би раздухал. Истеричното преувеличение е запазена марка и на двете професии.

Сряда, 3 ноември

През следващата седмица Мати опита няколко пъти да се свърже с Кевин Спенс. Въпреки уверенията на секретарката му, от която бликаше любезност, той така и не върна обажданията й. Този път тя изчака работното време да свърши, след което се очаква секретарката да си е тръгнала, и отново се обади в офиса му. Човекът от нощната охрана директно я свърза.

– Г-це Сторин, не, разбира се, че не ви отбягвам – излъга Спенс. – Бях много зает. Трудни времена са.

– Кевин, пак имам нужда от помощта ти.

Имаше пауза. Той беше по-смел и по-концентриран, като не се налагаше да я гледа в очите.

– Помня последния път, като ти помогнах. Каза, че пишеш статия за проучванията на общественото мнение. Вместо това материалът ви оклевети министър-председателя. А сега вече го няма.

Той говореше с тиха тъга.

– Винаги се държеше добре с мен, беше мил човек. Мисля, че ти и останалите журналисти бяхте несправедливо жестоки.