Майкъл Добс - Къща от карти

Вестник „Сън“ отиде още по-далеч, интерпретирайки думите на Ултън като злобна антисемитска атака към Самюъл; еврейски активисти заляха радиоефира и читателските рубрики с оплаквания, а един равин от родния град на Самюъл поиска Бордът по въпросите на расизма да разследва това, което той нарече „най-зверската проява на расизъм от страна на висшестоящ политик след Мозли“ 22. Ултън не беше изцяло недоволен от тези прекомерни реакции и твърдеше, макар и само сред приятели, че „през следващите две седмици всеки ще гледа формата на ушите на Самюъл и няма да го слуша какво казва“.

До сряда следобед Ъркарт почувства, че ситуацията се е развила достатъчно, за да пусне публичен призив за „връщане на добрите обноски и високите стандарти на лично поведение, с които се слави партията“. Думите му получиха широк отзвук в коментарните рубрики, макар че първите страници на същите вестници продължаваха да плискат помията от последните пристъпи на лошо поведение.

Затова, когато в петък следобед Мати влезе в кабинета на Престън, за да му каже, че има още нещо за него, той поклати уморено глава.

– Дано е нещо различно – каза той, като захвърли в ъгъла последното прессъобщение на Ърл.

– Доста е различно – предупреди тя.

Той сякаш прояви някакъв интерес.

– Различно като за първа страница – каза тя.

– Давай. Направи така, че да ми се подкосят краката.

Тя затвори вратата зад себе си, за да се увери, че няма да ги чуят.

– Колингридж подаде оставка заради обвинения в незаконна търговия с акции, която брат му е извършвал от адрес в Падингтън и през клон на турска банка. Мисля, че мога да докажа, че почти със сигурност цялата работа е нагласена още от самото начало.

– Какви ги говориш?

– Бил е накиснат.

– Можеш ли да го докажеш?

– Така мисля.

Секретарката му надзърна през вратата, но бе безцеремонно отпратена с махване на ръка.

– Ето какво имаме, Грев.

Тя обясни търпеливо, че е проверила компютърните файлове в щаба на партията и е открила, че някой е подправил списъка с абонаментите.

– Защо някой би направил това?

– За да може фалшивият адрес в Падингтън да бъде пряко свързан с Чарлз Колингридж.

– А защо мислиш, че е фалшив?

– Всеки би могъл да регистрира този адрес. Не вярвам, че Чарлз Колингридж изобщо е ходил някога до Падингтън. Някой друг го е направил от негово име.

Вратата се отвори отново; пак ги прекъсваха.

– Разкарай се! – изръмжа Престън и натрапникът се изниза. – А защо му е на някого да регистрира фалшив адрес от името на Чарли Колингридж?

– Защото са искали да го натопят, него и брат му.

– Твърде сложно – отбеляза Престън, но продължи да слуша.

– Тази сутрин отидох в Падингтън. Регистрирах си адрес в същото магазинче под напълно измислено име. После взех такси до улица Севън Систърс, където се намира Обединена банка на Турция, и си открих сметка със същото измислено име – не с 50 000, но със 100 паунда. Цялото нещо ми отне по-малко от три часа.

– Боже...

– Сега, ако искам, мога да започна да поръчвам порнографски списания, да ги плащам от банковата сметка и да ги получавам на адреса в Падингтън, което може да причини страшно много вреда на репутацията на някой невинен политик например.

– Например?

В отговор тя постави на бюрото му вносната бележка от банката и квитанцията от магазина. Той ги погледна с интерес, после избухна.

– Лидерът на опозицията! – изкрещя той изплашено. – Какво си направила, по дяволите?

– Нищо – каза тя с усмивка, която изглеждаше победоносна. – Само показвам, че Чарлз Колингридж почти със сигурност е бил накиснат, че най-вероятно не се е доближавал до това магазинче в Падингтън или Обединена банка на Турция и оттам следва, че не е купувал тези акции.

Престън държеше документите на една ръка разстояние, сякаш всеки момент могат да се възпламенят.

– Което значи, че Хенри Колингридж не е давал информация на брат си за „Ринокс кемикъл“ – интонацията й предполагаше, че има още.

– И? И? – настоя Престън.

– Той е невинен. Не е трябвало да подава оставка.

Престън се свлече на стола. Мъниста от пот започваха да се събират на челото му. Почувства се раздвоен. От една страна, виждаше грандиозна история, но това беше и проблемът, защото, от друга страна, виждаше нещо, което ще разтърси Уестминстър. Можеше да обърне всичко надолу с главата, вероятно дори да спаси Колингридж. Това ли се искаше от него? Ландлес току-що го бе инструктирал, че тепърва ще има прясна риба за тигана и че всички новини относно изборите за нов лидер трябва да минават първо през него, преди да бъдат публикувани. Фактите не бяха нещо повече от стока за Ландлес. Той искаше влияние, власт. Престън не можеше да прецени как ще реагира шефът му, имаше нужда да спечели време.