Майкъл Добс - Къща от карти

Той я остави да стърчи, докато четеше бавно страниците, опитвайки се да изглежда все едно ще взема важно решение. Но това беше преструвка. Решението вече беше взето по време на телефонния разговор, който беше провел веднага след като Мати излезе от кабинета му.

– Твърдо решена е, Бен. Знае, че е напипала страхотна история, и няма да се откаже.

– На кого му пука? Няма да публикуваме – беше му казал Ландлес. – Не ми е това интересът в момента.

– Какво, по дяволите, искаш да направя?

– Дръж се като редактор, Грев. Убеди я, че не е права. Прати я да пише рецензия за някой ресторант. Прати я в отпуска. Повиши я. Но я накарай да си мълчи!

– Не е толкова просто. Не само че е дяволски упорита, ами е един от най-добрите политически мозъци, които имаме.

– Изненадан съм, че трябва да ти го напомням, но вече разполагаме с най-добрия политически мозък в бизнеса. Моя!

– Нямам предвид...

– Виж, имаме само няколко седмици, докато свърши това тъпо състезание за нов лидер. Тук има големи залози не само за бъдещето на страната, а и за моя бизнес, както и за твоята работа. Разбираш ли ме?

Редакторът беше напът да потвърди, че със сигурност го разбира, но другият мъж вече беше треснал телефона. Сега тя отново беше в кабинета му – причината за всичките му неволи. Той продължи да мачка страниците на статията й, като вече не ги четеше, а се концентрираше върху това, което трябва да каже, без да е сигурен как ще реагира тя. Най-после остави листовете на бюрото и се изтегна в стола.

– Не можем да го публикуваме. Твърде е рисковано. Не съм готов да взривя бомба насред кампанията за нов лидер само на базата на някакви спекулации.

Тя бе очаквала това. Отговори с шепот, който удари Престън като боксова ръкавица.

– Няма да приема „не“ за отговор.

Мамка му. Защо просто не се примири, да свие рамене, да си признае, че няма достатъчно опит, или да се разреве, както правят всички останали? Тихата дързост зад думите й го предизвикваше да бъде още по-груб.

– Няма да публикувам статията ти. Аз съм ти редактор, това ми е решението. Или го приеми, или...

– Или какво, Грев?

– Или приеми, че нямаш бъдеще в политическия ни отдел.

– Уволняваш ме?

Това вече я изненада. Как можеше да си позволи да я уволни, и то по средата на избори?

– Не, местя те в секция „За жената“, считано от днес. Честно казано, не мисля, че все още си развила правилната преценка, за да пишеш в политическите колонки, все още не, но може би след няколко...

Тя го атакува директно.

– Кой ти каза да го направиш, Грев?

– Какво имаш предвид, по дяволите?

– Обикновено не можеш да решиш дали да си обуеш слипове, или боксерки. Решението да ме уволниш и да ми вземеш историята идва от някой друг, нали?

– Не те уволнявам! Местя те...

Той започваше да губи контрола, който така внимателно се опитваше да запази. Изражението му беше такова, сякаш не може да си поеме въздух.

– Не ме уволняваш?

– Не!

– Тогава напускам.

Бузите му бяха като черешова градина. Трябваше да я задържи в „Кроникъл“, поне за малко. Само така можеше да я контролира. Но какво, по дяволите, да направи? Напъна една усмивка и разпери широко ръце в опит да имитира жест на щедрост.

– Виж, Мати, нека не прибързваме. Тук сме си наши хора.

Ноздрите й се разшириха от презрение.

– Искам да получиш малко по-широк опит във вестника. Имаш талант, никой не го отрича, дори да мисля, че малко не се вписваш в политическия отдел. Искаме да те задържим, така че помисли си този уикенд в кой друг отдел на вестника би искала да работиш.

Той видя очите й и разбра, че не се получава.

– Но ако наистина искаш да се махнеш, поне недей да прибързваш. Помисли си какво искаш да правиш, кажи ми, ще се опитаме да ти помогнем и да ти дадем шестмесечна заплата на тръгване. Не искам да има лоши чувства. Помисли си.

– Помислих си. И ако няма да публикуваш статията ми, напускам. Тук и сега.

Мекият му тон се превърна в стоманен.

– В такъв случай ти напомням, че имаш трудов договор, в който пише, че си длъжна да ми дадеш три месеца предизвестие. Също така пише, че докато изтекат тези три месеца, ние запазваме пълното право върху всякакъв журналистически труд от твоя страна. Щом настояваш, ще използваме дословно тази фраза, ако трябва и чрез съд, което би съсипало кариерата ти веднъж и завинаги. Разбери го, Мати, статията ти няма да бъде публикувана тук или където и да било другаде. Порасни и прие-ми предложението ми. Това е най-доброто, което ще получиш.