Изведнъж пред очите й изникна лицето на дядо й, който се усмихваше, докато тя се гушеше в краката му пред камината през зимата.
– Ти си една малка напаст, Мати, все питаш – въпроси, въпроси, въпроси.
– Защото искам да знам, фарфар 24.
И така дядо й разказа как е тръгнал от рибарското си село в един от фиордите в Норвегия, за бягството му към свободата, как беше оставил всичко зад себе си, знаейки, че веднъж тръгне ли, няма връщане назад.
– Знаех какво ме чака пред мен – каза той. – Ужасяващи неща. Имаше немски патрулиращи лодки, минни полета и почти хиляда мили в бурното море.
– Тогава защо го направи?
– Защото също така пред мен чакаше най-ужасяващото и най-прекрасното нещо на света. Бъдещето ми.
И той се беше засмял и беше целунал къдриците й.
Сега тя събра листовете от бюрото на Престън, подравни ги прилежно и ги скъса бавно през средата, преди да ги пусне да се разпилеят в скута му.
– Задръж думите, Грев. Но не можеш да притежаваш истината. Не съм сигурна, че дори би я познал, ако я видиш.
Този път тя затръшна вратата.
22 Сър Осуалд Мозли – британски политик и депутат (1926–1931), учредител на Британския съюз на фашистите.
23 През 1986 в САЩ избухва скандал, че администрацията на Рейгън тайно е продавала оръжие на Иран.
24 Дядо на норвежки.
Политиците са като застаряващите автори или възрастните жени. Опасният етап в живота им идва, когато вече не им е достатъчно уважението на приятелите им, а имат нужда от вниманието на цяла аудитория.
Неделя, 14 ноември – понеделник, 15 ноември
Имайки предвид последствията от унищожителната статия в „Кроникъл“ относно проучването и от оставката на Колингридж, Ъркарт писа до всички свои колеги от парламентарната група в качеството си на Камшик:
В процеса на изборната кампания без съмнение ще бъдете търсени от журналисти и социолози, за да изкажете мнение кой кандидат бихте подкрепили. Призовавам ви да не отговаряте на такива въпроси. В най-добрия случай такива проучвания само ще попречат на провеждането на едно тайно гласуване. В най-лошия случай ще бъдат използвани за злонамерени спекулации. Можем да минем и без сензационни заглавия и преувеличени коментари. Най-добре за интересите на партията ще бъде, ако откажете да сътрудничите в такива дейности.
По-голямата част с радост приеха съвета му, макар че поне за една трета от депутатите се знаеше, че не могат да държат устата си затворена дори ако се отнася за държавна тайна. В резултат не повече от 40 процента от всичките 337 депутати от управляващата партия с право на глас отговориха на телефонните обаждания на социолозите, работещи за два неделни вестника. Това създаде впечатление, че парламентарната група все още е далеч от единно мнение. Още повече че мненията на тези, които все пак отговориха, също не съвпадаха. Самюъл водеше, но с толкова малка преднина, че социолозите я определиха като „статистически незначителна“. Ултън, Макензи и Ърл го следваха близо в този ред, а останалите четирима кандидати, които също успяха да подадат глава над парапета, бяха значително назад.
Всякакви заключения от тези резултати, само четири дни преди крайния срок за подаване на кандидатури, биха били необосновани, но това не попречи на тези, които пишеха заглавията.
„ Самюъл губи ранната си преднина“,
гърмеше неделното издание на вестник „Мейл“. Вестник „Обзървър“ също не се посвени да обяви:
„ Смут в партията. Проучвания показват несигурност“.
Неизбежно се изсипаха редакционни коментари, които критикуваха както качествата на кандидатите, така и на техните кампании. „Страната ни има право да очаква повече от управляващите от този спаринг, който вече сме свикнали да гледаме“, даваше тон вестник „Съндей експрес“. „Може би ставаме свидетели как управляващата партия най-после се изчерпва откъм идеи и лидерство след толкова време на власт.“
Броят на „Кроникъл“ на следващата сутрин си беше поставил за цел да предложи решение на всичко. Само три дни преди крайния срок за подаване на кандидатури, вестникът загърби конвенциите и за пръв път в историята си публикува редакционен коментар на първа страница. Тиражът бе увеличен и на адресите на всички депутати от управляващата партия в Лондон бе доставен по един екземпляр. Нищо не можеше да ги спре гледната им точка да стигне до кулоарите на Уестминстър.
Този вестник последователно подкрепяше правителството не заради слепи предразсъдъци, а защото смятахме, че то служи на националния интерес по-добре от другите алтернативи. По времето на Тачър нашите убеждения се оправдаваха от постигнатия прогрес, но в последните няколко месеца започна да се усеща, че Хенри Колингридж не е най-добрият лидер за настоящия момент. Затова подкрепихме решението му да подаде оставка.
Читать дальше