Майкъл Добс - Къща от карти

– Нали знаеш какво означава това, Греъм? Точно след шест седмици и един ден ти и аз ще сме безработни. През последните няколко години невинаги успявах да намеря време да ти благодаря, както трябва, но искам да знаеш колко много дължа на теб.

Помощникът срамежливо се размърда.

– Трябва да започнеш да мислиш за бъдещето си. Ще има списък с почести. Ти ще си в него. Както и няколко новотитуловани джентълмени от финансовия сектор, които с радост ще ти направят щедра оферта. Ще се уверя, че ще стане така. Помисли какво искаш и ми кажи. Все още ми дължат услуги тук-там.

Секретарят вдигна поглед, очите му бяха пълни с тъга и благодарност.

– И още нещо, Греъм. Възможно е Теди Уилямс да се опита да се свърже с мен, за да поиска да съкратя процедурата по изборите. Няма да имам възможност да говоря с него. Кажи му ясно, че това са моите инструкции, а не предложения, и че трябва непременно да ги публикува до 12:30.

Направи малка пауза.

– Кажи му, че иначе ще бъда принуден аз самият да направя така, че да изтекат.

Приливът не чака никого, а Майкъл Самюъл беше напът да го изпусне. Почти веднага след като Колингридж подаде оставка, той се консултира с ментора си Теди Уилямс.

– Търпение, Майкъл – посъветва го старият държавник. – Почти сигурно е, че ти ще си най-младият кандидат. Ще се опитат да кажат, че не си узрял, че си твърде неопитен и твърде амбициозен. Затова не се дръж, сякаш на всяка цена искаш да спечелиш. Покажи лека сдържаност и ги остави те да дойдат при теб.

Това беше отличен съвет, но щеше да се окаже без значение при сегашните обстоятелства. Малко след като излезе статията в „Кроникъл“, промотираща името на Самюъл, Ъркарт се появи пред телевизионните камери, за да потвърди, че няма намерение да се кандидатира.

– Поласкан съм, разбира се, от факта, че името ми изобщо се споменава, но смятам, че е най-добре за партията, ако аз като Камшик остана напълно безпристрастен – каза той, като прибави едно самомнително кимване, преди да изчезне, преследван от изкрещяни, но останали без отговор въпроси, идващи от тълпата репортери.

Сега всички търсеха Самюъл, а публикуването на подробния график на изборите по обед разпали допълнително страстите. До момента, в който тълпата от задъхани журналисти го откри в хотел „Интерконтинентал“ близо до Хайд парк, където той имаше работен обяд, те вече не бяха в настроение да приемат уклончиви отговори. Самюъл не можеше да отрече, а те не го оставиха да се размине с „може би“, не и след като някак си бяха разбрали, че той вече подготвя ядрото на екипа за кампанията си. Така че, след като доста го притиснаха, той бе принуден да направи изявление на стълбите пред хотела, заобиколен от куфари и отворени чадъри, че да, наистина ще се кандидатира.

Новините в един часа показаха ясния контраст между Ъркарт, изпълнения с достойнство възрастен държавник, който отказва да се кандидатира, и очевидно нетърпеливият Самюъл, който дава импровизирана пресконференция на улицата и се хвърля в играта като първия официален кандидат почти месец преди обявената дата за първия вот.

Ъркарт гледаше случващото се с голямо задоволство, когато телефонът звънна. Той чу звук от пускане на водата в тоа-летната и после един смях, който не можеше да бъде сбъркан – този на Бен Ландлес. После връзката прекъсна.

Някои политически кариери са като грешно записана книга в обществена библиотека. Нищо и никаква грешка, а може да те прати във вечно забвение.

Петък, 29 октомври – събота, 30 октомври

– Това ли искаше?

Тонът на Крайевски все още носеше разочарованието от последната им среща. Оттогава беше избягвал Мати в редакцията, но сега държеше голям плик в ръка и се беше надвесил над рамото й, като внимаваше да спазва някаква дистанция. Той го пусна да тупне пред нея и тя извади отвътре голяма цветна снимка. Лицето на шофьора я гледаше оттам, размазано и изкривено, но все пак различимо.

– Фреди извади козовете – продължи Крайевски. – Взел снимката на срещата на анонимните алкохолици вчера и един от групата познал човека веднага. Казва се д-р Робърт Крисчън, известен авторитет в лекуването на наркотична и алкохолна зависимост. Ръководи частна клиника в една голяма къща близо до брега на Кент. Намери д-р Крисчън и се обзалагам, че ще намериш Чарли.

– Джони, не знам как да ти благодаря – каза тя развълнувано.

Но той вече си беше тръгнал.

Следващия ден, събота, не беше работен за Мати. Веднага след ранния обяд тя запали старото си БМВ, зареди бензин и го подкара в посока Доувър. Движението беше натоварено, докато премина тълпите, пазаруващи около Гринуич, и се качи на А2, стария римски път, който водеше от Лондон към сърцето на Кент. Мина покрай катедралния град Кентърбъри и след няколко километра зави при живописното село Беъръм. Пътната карта не й помогна особено да намери още по-малкото селце Норбингтън, но с помощта на няколко от местните жители тя се озова след известно време пред голяма викторианска къща с малка табела, скрита в храстите до оградата, която назоваваше мястото като „Учебен център по терапия“.