Майкъл Добс - Къща от карти

– Ами успешно кацане ти пожелавам.

Министър-председателят остави очилата си настрана, стана от бюрото и поведе Ъркарт към две меки кресла с гледка към парка.

– Както и да е, нямам време за самосъжаление. Хъмфри Нюлендс пътува насам, за да задействаме процедурата по изборите. После отивам да видя Чарли и ще съм там цял ден. Чудесно е човек да има време за такива неща.

Ъркарт беше изумен, че Колингридж сякаш наистина мислеше това, което казва.

– Ти поиска да се видим насаме, Франсис?

– Да, Хенри. Виж, знам, че няма да подкрепиш нито един от кандидатите, поне не публично...

– Не би било редно.

– Да, но сигурно това не ти пречи да проявяваш поне професионален интерес. И двамата знаем, че някои колеги много те разочароваха напоследък.

– Терминът „неблагодарни копелета“ някак си ми идва на ум.

– И имаш правото, дори бих казал задължението, да се увериш, че оставяш партията в добри ръце. Като Камшик аз, разбира се, няма да се кандидатирам. И съм напълно неутрален. Но това не ме спира да те държа информиран какво се случва.

И двамата знаеха, че в последните си дни един министър-председател все още има голямо влияние – политически последователи и лични приятели, както и немаловажният списък с благороднически титли и рицарски звания, които министър-председателят в оставка има право да раздаде. За много от по-старите членове на партията това беше последен шанс да се издигнат над простолюдието и да постигнат социалния статус, за който жените им така копнеят. Колингридж почеса брадичката си.

– Така е, Франсис. Не съм работил толкова години само за да гледам как някой хвърля всичко на вятъра. Казвай тогава, как стоят нещата?

– Рано е да се каже. Мисля, че повечето вестници с право пишат, че състезанието е отворено. Но очаквам, че нещата ще се развият бързо, веднъж като се почне.

– Тоест няма фаворити засега?

– Е... – Ъркарт разклати глава наляво-надясно, както беше видял Джабвала да прави преди време.

– Казвай, Франсис. Твоят нюх ми е достатъчен в случая.

– Носът ми казва, че Майкъл Самюъл ще стартира с лека преднина.

– Майкъл? Защо така?

– Ще бъде кратко и бясно състезание, няма да има време да се развиват сериозни аргументи. Всичко е въпрос на имидж. А Майкъл стои добре пред телевизионните камери.

– Медиите го обичат.

– А и неминуемо ще има подкрепата на Теди и щаба.

Лицето на Колингридж стана мрачно.

– Да, разбирам накъде биеш.

Той забарабани с пръсти по облегалката на креслото, претегляше всяка дума.

– Франсис, нямам намерение да се меся, но не мога и да се правя на наивник. Ако ще имаме свободни и честни избори в партията, не мога да оставя щаба да се бърка в нещата. Не и след всичко, което направиха наскоро: скапаните избори, изтичането на информация, а за тая издънка с проучването да не говорим.

Последните думи ги изплю като псувня. След началните изказвания, че е спокоен и доволен, сега личеше, че бурята все още бушува в него.

– А едно нещо най-вече не мога да простя. Знаеш ли, че някой е казал на медиите, че ще ходя в двореца вчера? Говори се, че е изтекло от Смит Скуеър. Как смеят? Как така се превърнах в клоуна на целия този медиен цирк!

Юмрукът му се стовари върху облегалката на креслото.

– Заслужаваше да си тръгнеш с достойнство, Хенри.

– Не става въпрос само за мен, ами Сара? Тя с какво е заслужила това?

Дишаше учестено, беше гневен.

– Не, няма да търпя това. Няма да оставя агитката на Теди да се меси в шибаните избори!

Той се приведе към Ъркарт.

– Не мисля, че ти самият си фен на Теди, не и откакто хвърли в кофата за боклук плановете ти за промени в правителството. Сигурен съм, че си се досетил още тогава.

Ъркарт кимна, доволен, че подозренията му се потвър-ждават.

– Какво да направя, Франсис? Как мога да се уверя, че изборите ще се проведат правилно?

– Моите интереси са като твоите: просто искам да съм сигурен, че ще има честна игра. Хората имат нужда от време да помислят, а не да бъдат подтикнати към прибързани решения.

– И?

– Дай им малко повече време да направят своя избор. Забави темпото. Използвай последните си седмици като министър-председател. Нямам нищо против Майкъл, но ти трябва да се увериш, че ще предадеш поста на приемник, избран от партията, а не от медиите.

– А най-малко пък от този стар козел Теди.

– Ти можеш да си позволиш да го кажеш като министър-председател, но като Камшик аз не бих могъл да коментирам.

Колингридж се засмя.