Майкъл Добс - Къща от карти

– Ще му звънна у тях – предложи тя. – Може да му се е наложило да се прибере, ако е забравил нещо или не се чувства добре...

Тя влезе в кабинета му, за да се обади, без Мати да слуша. Седна на ъгъла на бюрото му, вдигна телефона и набра номера. С известно неудобство му обясни, шепнейки, че Мати го чака вече повече от половин час и... Извън полезрението на Мати лицето й бавно започна да се напряга от тревога, докато слушаше. Опита се да го прекъсне, но нямаше смисъл. Устната й започна да трепери; тя я прехапа силно, докато не можеше повече да издържи. Пусна слушалката и излезе от кабинета, минавайки разплакана покрай Мати.

Първият инстинкт на Мати беше да изтича след разстроената Пени; вторият и по-силният беше да разбере какво я е разстроило. Слушалката още висеше от бюрото и леко се люлееше на кабела. Допря я до ухото си.

Гласът, който все още идваше от телефона, не приличаше на гласа на Роджър О’Нийл. Думите бяха несвързани, неразбираеми, провлачени, сякаш идваха от кукла, батериите на която свършват. Имаше пъшкания, стенания, дълги паузи, плач – шантавата музика, идваща от човек в емоционална агония, който се разкъсва на парчета. Тя постави слушалката внимателно на вилката.

Мати откри Пени в тоалетната, хълцаща в хартиена кърпа. Сложи ръка на рамото й, за да я успокои. Пени се обърна стреснато, сякаш я бяха зашлевили, очите й бяха червени и подути.

– От колко време е така, Пени?

– Нищо не мога да кажа! – промълви тя на един дъх, а обърк-ването й беше примесено с мъчителна болка.

– Виж, Пени, очевидно той е много зле. Няма да пиша за нищо от това, за Бога. Мисля, че той има нужда от помощ. Мисля, че ти имаш нужда от прегръдка.

Мати протегна ръце и Пени се хвърли към тях, сякаш беше най-самотната жена на планетата. Тя остана така, вкопчена в ръцете на Мати, докато не й останаха повече сълзи. Когато се възстанови достатъчно, за да се отдръпне, двете с Мати излязоха да се разходят в близките градини на Виктория, да се ободрят от хладния въздух, идващ от Темза, а и тук можеха да говорят, без да ги прекъсват. Пени нямаше повече сили да се преструва. Тя помоли Мати да й обещае, че нищо от случилото се няма да бъде публикувано, и когато Мати се съгласи, пороят се отприщи. Разказа й как оставката на министър-председателя е хвърлила в смут О’Нийл, как той винаги е бил леко „емоционално екстравагантен“, но как става все по-зле.

– Мисля, че оставката наистина го доведе до нервна криза.

– Но защо, Пени? Едва ли са били чак толкова близки?

– Той си мислеше, че е близък с цялото семейство Колингридж. Постоянно изпращаше цветя или снимки в рамка на г-жа Колингридж, правеше им малки услуги, когато можеше. Много му харесваше това цялото нещо.

Мати въздъхна, пое дълбоко студения въздух; същият този вятър бе водил дядо й в пътуването през морето. Какво ли би казал той за това, което тя прави? Почувства се виновна; знаеше, че не говори с Пени само от приятелски чувства, но нали и дядо й беше оставил всички приятели зад себе си, дори семейството си, заради това, което е смятал за верния път. И тя като него трябваше да продължи.

– Роджър се е замесил в нещо, нали? И двамата го чухме преди малко, Пени. Нещо става с него, нещо го яде отвътре.

– Аз... мисля, че се обвинява твърде много за тези акции.

– Акции? Имаш предвид акциите на „Ринокс“? – Мати я притисна, като се опитваше да скрие, че се изчервява от вълнение.

– Чарли Колингридж го помолил да му регистрира адрес, за да получава някакви лични писма там. С Роджър отидохме в Падингтън с такси и той ме прати да попълня данните. Знаех, че нещо го мъчи. Мисля, че е усещал, че нещо не е наред. А като разбра за какво е ползван адресът и колко проблеми е причинил, направо започна да се разпада.

– Защо Чарли Колингридж е поискал Роджър да регистрира адреса, а не го е направил сам?

– Нямам представа. Беше просто тъпа услуга, която Родж се съгласи да направи за него. Може би Чарли е бил гузен, като е знаел за какво ще го ползва. За злоупотреба с акции.

Бяха се облегнали на парапета и се взираха в огромната сива маса на реката. Една чайка кацна до тях и ги загледа със заплашителни жълти очи, търсещи храна. Мати също се вторачи в нея и птицата плесна с криле и отлетя с крясъци на разочарование.

– Сигурна съм, че е било нещо такова – продължи Пени, – нещо, от което Чарли се е срамувал. Той се възползва от нас. Роджър просто влезе в офиса един ден, беше развеселен и каза, че трябва да свършим една малка работа, но е много тайна и трябва да си мълча. Да си мълча сякаш духам на архиепископ, така каза. Нали го знаеш Родж. Мъчи се да е ирландски поет. Смята, че думите му се удават.