Майкъл Добс - Къща от карти

Той дръпна един от микрофоните малко по-близо, за да остави няколко секунди, в които вълнението да обхване всички.

– Днес искаме да направим историческо съобщение. Решихме да създадем най-голямата вестникарска група във Великобритания, която ще даде платформа, за да направим страната ни отново световен лидер в информационните услуги.

Той завъртя усмивката си на всички страни, накрая към Фробишър.

– Вестникарската група на „Кроникъл“ направи оферта за изкупуването на всички акции на мрежата „Юнайтед нюзпейпърс“ на цена 1,4 милиарда паунда. Това е премия от 40 процента над пазарната цена в момента. И имам удоволствието да кажа, че бордът на директорите на „Юнайтед“ прие офертата с единодушно съгласие.

Отново усмивка. Усмихваше се и Фробишър, но Ландлес имаше магнетизъм и физическо присъствие, което привличаше цялото внимание към него и оставяше другите в сянка.

– Също така се договорихме по условията за бъдещото управление на общата група. Аз ще стана председател и изпъл-нителен директор на новата компания, а моят добър приятел и бивш конкурент, вече колега... – той протегна огромната си лапа и я сложи на рамото на Фробишър, като го стисна почти до врата – ще бъде нашият президент.

Няколко мъдри глави в залата закимаха разбиращо. Знаеха, че без съмнение Ландлес ще движи самостоятелно новосъз-дадената организация. Фробишър беше захвърлен по горните етажи, толкова високо, че единственото, което щеше да се вижда от него, щеше да бъде задникът му. Сега седеше там и се мъчеше да изглежда доволен.

– Това е огромна стъпка за британската вестникарска индустрия, а и за страната ни като цяло. Обединената организация ще контролира повече национални и местни заглавия, отколкото която и да било друга вестникарска група. Сливането на международните ни издания ни прави третата по големина група в света. Това ще бъде трамплин за нашата амбиция, която е чисто и просто да станем най-голямата вестникарска група на планетата. И то със седалище тук, във Великобритания – той сияеше, лицето му беше разполовено от огромна хищна усмивка. – Стана ли вълнуващо!

В последната реплика диалектът от Източен Лондон се беше завърнал и светкавиците на фотоапаратите пробляснаха като по негова команда. Той ги остави да се наснимат, преди пак да хване юздите.

– Знам, че всички ще се пръснете от въпроси, така че – да започваме!

Залата зажужа от вълнение и гора от ръце се вдигнаха, за да привлекат вниманието му.

– Мисля, че е редно първият въпрос да дойде от някого, който няма да работи за нашата група – пошегува се нахално Ландлес. – Има ли такива каръци тук?

Като театралничеше, той прикри с ръка очите си от ярката светлина и затърси подходяща жертва в залата. Всички се засмяха на самодоволството му.

– Г-н Ландлес – провикна се бизнес редакторът на „Съндей таймс“. – Правителството ясно показа през последните години, че според тях собствеността на британските вестници вече е концентрирана в ръцете на твърде малък брой хора. Показаха, че биха прибягнали до антимонополните закони, за да предотвратят бъдещи консолидации. Как, за Бога, очаквате, че ще получите нужното одобрение от правителството?

Много глави в залата закимаха в знак на съгласие. Добър въпрос. Ландлес сякаш беше съгласен.

– Отличен коментар – каза той и разпери широко ръце, сякаш искаше да прегърне въпроса и да го удуши в ръцете си. – Прав сте, разбира се, че правителството ще трябва да вземе решение. Вестниците са част от световната информационна индустрия. Тя се развива и се променя всеки ден. Всички знаем това. До преди пет години всички вие работехте на стари пишещи машини и с печатници, които трябваше да са дадени на вторични суровини още когато кайзерът се предаде. Сега индустрията е модернизирана, децентрализирана, компютризирана.

– За жалост! – извика някой и в залата избухна смях на носталгия по времената на разточителни алкохолни обеди във винения бар „Ел вино“ и продължителни стачки на печатарите, които им даваха седмици, понякога и месеци почивка, време, в което можеха да пишат книги или да строят лодки и да мечтаят, като през цялото време получават пълна работна заплата.

– Знаете, че това трябваше да се промени. И ще продължи да се променя, не може да стоим на едно място. Трябва да се борим с конкуренцията не само помежду си, а и със сателитната телевизия, местните радиостанции, сутрешните блокове по телевизията и останалите. Все повече хора ще искат информация 24 часа в денонощието, от всички части на света. Няма да купуват вестници, които идват часове след като новината се е случила и на всичкото отгоре цапат пръстите им с некачествено мастило. Ако ще оцеляваме, трябва да направим крачката от местното вестниче към това да бъдем доставчици на информация в глобален план. И затова трябва да обединяваме силите си.