Майкъл Добс - Къща от карти

– Франсис, ти изкуфяваш май, а!

– Скъпи Патрик, аз не мога...

– Наливай си повечко вода в уискито следващия път. Взел си една от моите кутии вчера, а си забравил твоята тук. При мен са твоите сандвичи, а при теб са тайните планове да нападнем Нова Гвинея или каквато там глупост ме карат да подпиша тази седмица. Предлагам да си ги сменим, преди да са ме арестували за немарливо отношение към държавната собственост. Ще съм при теб след двайсет секунди.

След малко Ъркарт се извиняваше с усмивка на колегата си, но Ултън махна с ръка.

– Няма проблеми, Франсис. Истината е, че така или иначе нямаше да сваря да ги прочета вчера вечерта. Всъщност трябва да ти благодаря. Оказа се много стимулираща вечер.

– Радвам се, Патрик. Тези конференции могат да бъдат много забавни.

Но когато Ултън си тръгна, като още се кикотеше, настроението на Ъркарт се смени. Стана сериозен, веждите му се набръчкаха угрижено и той заключи вратата отвътре, като провери дръжката, за да е сигурен, че никой не може да влезе. Веднага след това спусна щорите и само след като се увери, че няма опасност някой да го види, постави развълнувано червената кутия на бюрото. Разгледа кутията, като търсеше следи от отваряне, после отдели ключ от голямата връзка, която извади от джоба си, и внимателно го пъхна в ключалката. Като вдигна капака, отдолу се показаха не вестници, нито сандвичи, а дебел слой стиропорен опаковъчен материал, натъпкан в кутията. Той го извади и го сложи настрана, преди да се върне към кутията. Внимателно разхлаби червената кожа в един от ъглите и започна да разлепва едно парче от нея, под което се разкри малка дупка, пробита в самата стена на кутията. Процепът беше не повече от пет сантиметра, а в средата му беше сгушен радиопредавател със самостоятелно захранване от миниатюрни живачни батерии, японско производство.

Мениджърът на магазина за охранителна техника близо до улица „Тотнъм корт“, който беше посетил преди две седмици, не беше показал никакъв интерес, когато Ъркарт му обясни, че иска да провери един служител, който нарушава правилника.

– Случва се – беше всичко, което каза.

Мениджърът прояви доста повече ентусиазъм в обяснението на всички възможности на техниката, която предлага. Това беше един от най-простите и същевременно най-чувствителни предаватели на пазара, обясни той, който би трябвало да може да хване почти всеки звук, ако няма преграда, на разстояние до петдесет метра и да го пренасочи към специално направен приемник и записващо устройство, което се активира от човешки глас.

– Само гледай микрофонът да сочи горе-долу в посоката на източника на звука и гарантирам, че ще звучи като симфония на Малер.

Ъркарт отиде до гардероба и извади още една министърска червена кутия. Вътре, също в гнездо от предпазен стиропор, лежеше модифицирано портативно радио на къси вълни с вграден диктофон, което беше настроено на честотата на предавателя. Ъркарт забеляза със задоволство, че деветдесетминутната касетка, която беше сложил, беше записана почти до края. Явно е имало много звук, който да активира записващото устройство.

– Надявам се, че не е просто защото хъркаш, Патрик – пошегува се Ъркарт сам със себе си.

Като го каза, устройството се включи, работи десет секунди и пак спря. Той натисна бутона за превъртане на касетата и гледаше как малките колелца се въртят, когато телефонът звънна пак – викаха го при министър-председателя. Спешно. Пак за урок по чистене на канала.

– Нищо – каза той, като прокара пръсти по червената кожа и на двете кутии, – ще почакате.

Смееше се, докато излизаше през вратата.

Някои политици гледат от високия пост както моряк гледа на морето – пълно с приключения, непредвидимост и вълнение. Виждат го като път към съдбата им. Аз го виждам като нещо, в което най-вероятно ще се удавят.

Събота, 16 октомври

„Кроникъл“ не беше единствената медия, която ден след речта на министър-председателя я обяви за пълен провал. Всички други вестници пригласяха, също и няколко членове на правителството, както и лидерът на опозицията.

Загубата на изборите в Източен Дорсет първо сплоти партията в общо разочарование, когато новината се разнесе из кулоарите на конференцията рано сутринта в петък, но до закуската това чувство се изчерпи. Над купички с мюсли или чинии с английска закуска всички започнаха да отприщват яда си и да го насочват в една и съща посока. Хенри Колингридж.