Майкъл Добс - Къща от карти

До обяд репортерите в Борнмът вече бяха обсадени от безименни партийни членове, всеки от които претендираше, че е предупреждавал министър-председателя да не провежда изборите в седмицата на конференцията, и всеки бягаше от отговорност за загубата. От своя страна, в пристъп на отчаяние, офисът на министър-председателя отвърна на удара – неофициално, разбира се. Те обвиняваха щаба на партията, за който, разбира се, отговаряше лорд Уилямс. Нямаше кой да чуе обясненията обаче. Стадният инстинкт беше завладял всички.

Както написа един вестник, който традиционно подкрепяше правителството:

Министър-председателят се провали за пореден път вчера. Трябваше да използва речта си, за да потуши растящите съмнения относно лидерската му позиция, но вместо това негов колега от Кабинета я окачестви като „нелепа и неподходяща“. След отчайващите данни от проучването на общественото мнение и унизителната загуба на местните избори партията има нужда от реалистичен анализ на обстоятелствата и вдъхване на увереност. Вместо това, както каза един депутат, получихме „претоплена стара предизборна реч“.

Критиките към Колингридж стават все по-открити. Питър Беърстед, депутат от Северен Лестър, каза следното вчера вечерта: „Електоратът ни удари предупредителен шамар на изборите. Няма да се задоволи с клишета и самодоволство, от което ти се повдига. Може би е време министър-председателят да се замисли дали да не предаде щафетата.

Във високата офисна сграда на южния бряг на Темза редакторът на „Седмичен обзор“, водещо политическо телевизионно предаване, изчете вестниците с интерес и свика спешна оперативка на целия екип. Двадесет минути по-късно планираната програма за следващия ден на тема „хазяи рекетьори“ бе отменена и шестдесетте минути на предаването щяха да бъдат посветени на нещо друго. Поканиха Беърстед да участва, както и няколко социолози и експерти. Новата програма получи заглавие „Време ли е да си ходи?“.

От дома си в зелените покрайнини на Епсъм старши мениджърът на компанията за пазарен анализ „Барклис де Зута Уед“ се обади на двама свои колеги. Те потвърдиха, че могат да бъдат в офиса много рано в понеделник сутринта. „Всички тези политически глупости ще скапят пазарите. Време е да раздвижим малко акциите, преди другите копелета да започнат да продават.“

Победеният кандидат от Източен Дорсет беше потърсен за коментар от неделното издание на вестник „Мейл“. Нарочно изчакаха да приключи мокрият обяд, с който давеше мъката си. Враждебността му към лидера на партията беше остра. „Заради него загубих поста си. Ще запази ли той своя? Страхотно заглавие.

Ъркарт беше в дома си в провинцията – Ню Форест, Хамшър, – великолепна сграда в ренесансовия стил на Андреа Паладио. Там го откриха няколко колеги от Кабинета, за да изкажат притеснението си. Със същите тревоги се обади и председателят на Изпълнителния комитет на партията от Йоркшир. „Франсис, ти знаеш, че принципно бих потърсил председателя, лорд Уилямс, но изглежда, се води открита война между щаба и Даунинг Стрийт. Да ме прощават, ама не искам да се замесвам“, – обясни безцеремонният мъж от Йоркшир.

Междувременно министър-председателят беше в Чекърс, официалната му резиденция, обграден от тучните поля на Бъкингамшър и многочислената охрана, като беше оставил настрана всички работни дела, защото не му се занимаваше с нищо. Лавината беше тръгнала и той нямаше представа как да я спре.

Следващият удар дойде по-късно същия следобед и изненада почти всички. Дори Ъркарт. Той очакваше вестник „Обзървър“ да се забави поне няколко седмици с проверката на всички документи и снимки, които им беше пратил анонимно. Поне да се посъветват с адвокатите си, но изглежда, от вестника се страхуваха, че някой техен конкурент ще ги изпревари. „Риск е, ако публикуваме, риск е и ако не го публикуваме. Така че да действаме“, изкрещя редакторът на колегите си.

Ъркарт беше в гаража, където държеше своя роувър модел, „Спийд пайлът“ от 1933, когато дойде обаждането. С тази кола той обичаше да фучи безгрижно по уличките на Ню Форест „като жабока мистър Тоуд от филмчето на Дисни“, както казваше жена му, спокоен, че нито един полицай не би глобил някого с такава красива британска класика, а и дори да възникне проблем, местният полицейски началник му беше познат от голф клуба. Ъркарт бърникаше нещо по тройния карбуратор, когато Мортима го повика от къщата.

– Франсис, обаждат се от Чекърс!