Майкъл Добс - Къща от карти

Чарлз Колингридж не се възпротиви в началото, когато снаха му влезе в апартамента с резервния ключ. Тя го намери хъркащ в един фотьойл, около него беше разхвърляна стъкларията от тежък пиянски следобед. Цели пет неприятни минути тя се опитваше да го събуди без успех, докато накрая взе лед, увит в кърпа. Тогава той започна да се противи. Протестът му нарасна, когато разбра защо е дошла Сара, която го убеждаваше да „замине за няколко дни“, но диалогът стана напълно неразбираем за него, когато тя взе да го разпитва за някакви акции. Тя не можа да измъкне смислени изречения от него, нито да го накара да се помести.

Чак когато почти час по-късно пристигна д-р Крисчън заедно с един помощник на Ъркарт, беше постигнат някакъв прогрес. Приготвена бе една чанта с най-необходимите принадлежности и тримата натъпкаха все още противящия се Чарли на задната седалка на колата на д-р Крисчън, която беше паркирана до задния вход на сградата.

За тяхно щастие, Чарли беше загубил всякаква физическа координация и не можеше да окаже кой знае каква съпротива. За нещастие обаче, цялата процедура отне време, твърде много време, и докато черният „Форд Гранада“ на доктора излезе на главната улица със Сара и Чарли на задната седалка, цялата сцена бе запечатана от камерите на телевизия Ай Ти Ен, които точно бяха пристигнали на мястото.

Видеоматериалът с измъкващия се Чарли, свит на задната седалка, придружен от съпругата на министър-председателя, беше водеща новина във вечерните емисии.

Лоялността е добра новина, но рядко е добър съветник.

Неделя, 17 октомври

Сцените с бягството на Чарлз Колингридж все още бяха водеща новина, когато „Седмичен обзор“ влезе в ефир. Предаването беше организирано набързо и имаше много проблеми. Апаратната смърдеше на пот и цигари, нямаше достатъчно време за предварителни разговори с гостите, а последната част от сценария за аутокюто на водещия все още се набираше, когато той поздрави зрителите в началото на предаването.

Не бяха успели да убедят нито един министър да участва; колкото по-усърдно опитваха, толкова по-гневни бяха отказите. Един от обичайните коментатори още не беше пристигнал в студиото. Звукорежисьорът отчаяно търсеше нови батерии, когато студио мениджърът вече отброяваше с пръсти секундите до ефир. На агенция „Галъп“ бе поръчано проучване предния ден и самият изпълнителен директор на компанията Гордън Хийлд щеше да представи резултатите. Беше ритал компютъра си цяла сутрин и изглеждаше малко зачервен. Не само заради прожекторите, а и заради резултатите от проучването. Още по-голям спад в рейтинга на министър-председателя. Да, значителен спад, призна Хийлд. Не, нямаше друг пример в историята за министър-председател, който да е толкова непопулярен след спечелени избори.

Мрачните прогнозни спекулации се подклаждаха от двама старши медийни анализатори, а един икономист рисуваше още по-апокалиптични картини, като предвиждаше смут във финансовите пазари през идните дни. Той беше прекъснат по средата на бръщолевенето си, когато водещият прехвърли вниманието към Питър Беърстед. При нормални обстоятелства щяха да са го записали предварително, но сега нямаше време и депутатът от Централноизточния район се включи на живо. В програмната схема на режисьора бяха предвидили не повече от две минути и петдесет секунди за него, но те не бяха взели предвид факта, че веднъж като набере скорост, уважаемият бъбрив и дребнав представител от Северен Лестър беше по-трудно да бъде удържан, отколкото разярен язовец.

– И така, г-н Беърстед, колко тежко е положението в партията според вас?

– Зависи.

– От какво?

– От това колко дълго трябва да търпим настоящия министър-председател.

– Значи стоите зад твърдението си от по-рано тази седмица, че министър-председателят трябва да премисли дали да остане на поста си?

– Не, не точно. Казвам, че трябва да подаде оставка. Той унищожава партията ни, а сега, изглежда, се е замесил и в семеен скандал. Това не може да продължава. Просто не може!

– Но смятате ли, че е вероятно той да подаде оставка? Все пак изборите бяха съвсем скоро. Има почти пет години до следващите. Това трябва да е огромно поле за наваксване на изгубеното.

– Няма – казвам ви, няма – да оцелеем още пет години с този министър-председател!

Депутатът беше изнервен, разпален, клатеше се на стола в студиото.

– Време е за свежи умове, а не за слаби сърца. Убеден съм, че партията трябва да вземе решение по въпроса. Ако той не иска да подаде оставка, тогава трябва да го накараме.