Майкъл Добс - Къща от карти

– Натискаш ли ми се? – следи от усмивка се появиха в ъгълчетата на устните й.

– Лекичко може би.

Тя грабна чантата си и я преметна през рамо.

– В осем. В „Ганг“ – инструктира го тя, като се опитваше безуспешно да изглежда все още ядосана, минавайки покрай него към изхода на офиса.

– Ще дойда – извика той след нея. – Явно съм мазохист, но ще дойда.

А той беше мазохист. Всъщност той беше в ресторанта десет минути по-рано, за да изпие една бира, преди тя да се появи с пет минути закъснение. Знаеше, че му трябва малко алкохолен кураж. „Ганг“, точно на ъгъла до апартамента на Мати в Нотинг хил, беше бангладешки ресторант с голяма глинена пещ и собственик готвач, който предлагаше отлична кухня, когато не беше в родината си, опитвайки се да свали правителството. Мати седна, поръча си бира и се присъедини към темпото на Крайевски, докато остъргаха и последните следи от тика 18в чинията. Мати се облегна назад с въздишка.

– Мисля, че допуснах голяма грешка, Джони.

– Много чесново ти дойде хлебчето ли?

– Исках да бъда журналист. Добър журналист. Дълбоко в себе си вярвам, че имам качествата да бъда велик журналист. Но няма да стане с този задник, нашия редактор, нали?

– Грев си има кусурите, да.

– Жертвах много, за да дойда тук, долу, в Лондон.

– Странно, ние от Есекс казваме „там, горе, в Лондон“.

– Взех решение. Убедена съм. Няма да търпя повече глупостите на Гревил Престън. Напускам.

Той погледна дълбоко в очите й, видя вълнението в тях. Пресегна се и взе ръката й в своята.

– Не прибързвай, Мати. В политиката всичко ври и кипи в момента. Трябва ти работа, поне да си близо до ринга, да следиш нещата. Не напускай играта, преди да си сигурна.

– Джони, изненадваш ме. Очаквах сърцата тирада как трябва да остана в екипа, нали си заместник-редактор?

– Не говоря като заместник-редактор, Мати – той стисна ръката й. – А и си права. Грев е лайно. Единственото хубаво при него е, че поне е ясно, че е лайно. Никога няма да те изненада. Знаеш ли какво стана оная вечер...

– Кажи ми, преди да ти откъсна топките.

Сервитьорът се появи с още две бутилки бира. Крайевски отпи калпачето от пяна на своята, преди да продължи.

– Добре. В редакцията сме, малко преди крайния срок на първия тираж. Тихо е, няма късни новини. Грев ни занимава със себе си, разтяга някакви локуми как пили цяла вечер с Денис Тачър в нощта на бомбения атентат в Брайтън 19. Никой не му вярва, разбира се, едва ли някога се е виждал с тези хора, камо ли да пие с тях, а и Лорейн от вестника после се кълнеше, че са се натискали в някъв друг хотел по това време. Както и да е, по средата на разказа секретарката го вика. Телефонно обаждане. Той се шмугва в кабинета си. След десет минути се връща, много развълнуван. Някой му е запалил огън под опашката. „Задръжте тиража“, почва да крещи. „Сменяме първа страница.“ Всички си викаме: „Боже, застреляли са президента на Америка“, защото той е в много странно състояние, страшно нервен. И тогава поиска някой да отвори твоята статия и обяви, че тя ще е на първа страница. Но преди това трябвало малко да я понапомпаме.

– Изобщо не ми се връзва. Причината да я спре първоначално беше точно, защото каза, че е твърде остра! – запротестира тя.

– Мълчи и слушай. Става по-интересно. И така, той се е надвесил над главата на един репортер и му диктува промени. Върти, суче, преувеличава, извърта всичко в лична атака срещу Колингридж. „Трябва да накараме копелето да скимти.“ Така каза. А помниш ли цитатите от високопоставени членове на Кабинета, на които се основава цялата пренаписана статия? Според мен си ги измисли в момента. Всеки един от тях. Нямаше записки, просто диктуваше директно на момчето. Художествена литература от началото до края. Мати, повярвай ми, трябва да си на седмото небе, че не пише името ти под статията.

– Но защо? Защо му е да си измисля такава статия? Кое го е накарало да си промени мнението, и то толкова бързо? Кой го накара? С кого е говорил по телефона? Кой е така нареченият таен източник в Борнмът?

– Не знам.

– Аз обаче знам – прошепна тя. – Няма как да е иначе. Няма кой да е иначе. Скапаният Бенджамин Ландлес.

– Вече не работим за вестник: това е просто една мафия, която се използва за личните цели и забавлението на собственика ни.

Двамата помълчаха известно време, награбили бутилките пред себе си, давейки мъката.

– Но не е само Ландлес, нали? – каза Мати, сякаш бирата беше опреснила паметта й.