Майкъл Добс - Къща от карти

Неделя, 24 октомври

„Седмичен обзор“. Цяла нация пред телевизорите. Лъвове и християни – или поне един християнин. Колингридж започна да се отпуска по време на предаването. Беше репетирал много през последните два дни, а въпросите, както очакваше, му даваха възможност да говори с ентусиазъм за бъдещите няколко години. Беше настоял въпросите относно Чарли и статията в „Обзървър“ да останат накрая – не искаше да даде шанс на тези кучки в апаратната да се отметнат от обещанието си да отделят само десет минути на това. А и искаше да е загрял. След като четиридесет и пет минути говори за националния интерес и светлото бъдеще, със сигурност всеки разумен човек би приел подобни въпроси просто като злобни и несъществени.

Сара се усмихваше окуражително, седнала в ъгъла на студиото, когато прекъснаха за последната рекламна пауза. Той й прати въздушна целувка, когато студио мениджърът размаха ръце, за да сигнализира, че след секунди пак са в ефир.

– Г-н Министър-председател, в последните няколко минути на предаването бих искал да поговорим за обвиненията в материала на „Обзървър“ от миналата седмица, че брат ви, Чарлз, е търгувал незаконно с акции.

Колингридж кимна, изражението му беше сериозно, нетрепващо.

– Знаем, че по-рано тази седмица Даунинг Стрийт отрече вашето семейство да има нещо общо със случая и се изказа предположение, че става дума за объркана самоличност. Прав ли съм?

– Нямаме нищо общо. Абсолютно нищо. Представям си, че може да е станало объркване с някой друг Чарлз Колингридж, но не съм в позиция да коментирам невероятната статия на „Обзървър“. Всичко, което мога да кажа, е, че никой от моето семейство не се е занимавал с акции на „Ринокс“. Залагам честта си на това.

Той изговори думите бавно, наведен напред, като гледаше водещия право в очите.

– Знаем, че брат ви отрича да се е регистрирал като живеещ на адреса на магазин в Падингтън.

– Точно така – потвърди Колингридж. – Известно е на всички, че той не е в най-добрата си форма в момента, но...

– Простете, че ви прекъсвам, г-н Министър-председател, но времето ни напредна. По-рано тази седмица един от нашите репортери изпрати писмо до себе си на адреса на Чарлз Колингридж, същия адрес в Падингтън, който е ползван при откриването на банковата сметка. Използвахме яркочервен плик, за да сме сигурни, че ще се отличава. Вчера репортерът отиде да си го поиска. Ние го заснехме. Бих искал да погледнем видеоекрана. Извинявам се за лошото качество на картината, но се страхувам, че използвахме скрита камера, защото управителят на магазина отказваше да ни сътрудничи.

Водещият завъртя стола си, за да вижда заедно със зрителите зърнестата, но гледаема картина от видеото, което пуснаха на голям екран зад него. Колингридж хвърли угрижен поглед към Сара, преди внимателно да завърти и своя стол. Той видя как репортерът се приближава към щанда, вади някакви документи за самоличност от портфейла си и обяснява на магазинера, че има писмо за него на адреса на Чарлз Колингридж, който получава кореспонденцията си тук. Магазинерът, същият дебел и груб мъж, който беше обслужил Пени преди няколко месеца, обясни, че може да даде писмото само на някой, който има касова бележка за регистриран при него адрес.

– Тука много важни писма идват – подсмръкна той. – Не мога да ги давам на кой да е.

– Ама ето го там. Този, червения плик. Оттук го виждам.

С почесване по корема и недоверчива гримаса, магазинерът се обърна назад и извади няколко плика от преградка с номерче. Бяха три плика. Той сложи червения плик на тезгяха пред репортера, а другите два до него. Опитваше се да сравни имената на плика. Камерата се приближи към другите два плика. Отне й няколко секунди да фокусира, докато буквите на надписаните пликове се видят ясно. И двата плика бяха адресирани до Чарлз Колингридж. Единият носеше логото на Обединена банка на Турция. Другият бе изпратен от отдел „Промоционални материали“ на партията, от централата на Смит скуеър.

Водещият се обърна отново към събеседника си. Християнинът беше притиснат в ъгъла.

– Първият плик от Обединена банка на Турция, изглежда, потвърждава, че това е адресът, който е използван при покупката и продажбата на акции на компанията „Ринокс кемикъл“. Но се озадачихме от писмото от щаба на вашата партия. Обадихме се в отдел „Промоционални материали“, като се представихме за доставчик с пратка за Чарлз Колингридж, който не може да разчете адреса.