Майкъл Добс - Къща от карти

„Бъдещето на министър-председателя под въпрос, спад в личния му рейтинг засяга партията“,

прочете той

„Страх от провал на местни избори“

– Хенри! – извика жена му изплашено.

– Какво, по дяволите... – кресна мъжът, преди думите му да замръзнат, когато позна натрапника.

– Всичко наред ли е, г-н Министър-председател? – попита един от охранителите, като застана между двамата мъже.

Колингридж наведе глава.

– Простете, аз не исках... Много съжалявам – промърмори той в извинение.

– Не, г-н Министър-председател, аз съжалявам – каза мъжът, като се осъзна. – Заслужавате по-добро отношение от това.

– Заслужавам, нали? – промърмори Колингридж, преди да се обърне и да закрачи обратно към хотела.

Фактът, че трябваше да вади вестник „Кроникъл“ от боклуците в кошчето, не подобри настроението на министър-председателя.

– От хората по улицата, Греъм. Може ли поне веднъж да не разбирам последен?

– Съжалявам, г-н Министър-председател. Смятахме да ви го покажем веднага след закуската – беше мижавият отговор.

– Смяташ ли, че имам апетит след това? Гледай какви глупости! Не става така, Греъм, просто...

Той спря. Беше стигнал до мястото в статията, където фактите отстъпваха място на спекулации и преувеличения.

Скорошният спад в рейтинга, който посочват проучванията на общественото мнение, проведени от партията, поставя министър-председателя под жестоко напрежение. Утре той ще изнесе заключителната реч на конференцията в Борнмът, на която сега се гледа с още по-голямо внимание, като може да се каже, че е решаваща. Недоволството от управленския стил и ниската ефективност на Колингридж като лидер нараства все повече след изборите, когато резултатите, постигнати от него разочароваха много от неговите колеги. Съмненията със сигурност се подклаждат от данните от последното проучване, според което той има най-ниския личен рейтинг за министър-председател, откакто са започнали да се провеждат такива проучвания преди почти четиридесет години.

– Ужас – промълви Колингридж и продължи да чете.

Снощи получихме следния коментар от човек на важен министерски пост: „Липсва твърда ръка в Кабинета и в Долната камара. Партията е неспокойна. Отличните ни позиции се подкопават от непопулярния ни лидер“. Още по-крайни мнения се изказаха в други звена на правителството. Висшестоящи партийци имат предположения, че съвсем скоро ще се стигне до кръстопът. „Трябва да избираме между нов старт или застой и в крайна сметка провал“, твърди надежден източник. „Минахме през твърде много ненужни проблеми след изборите. Не можем да си позволим да продължаваме така.“ По-песимистичните възгледи са, че Колингридж е като „катастрофа, която всеки момент може да изкара правителството от релсите“.

– Мамка му – възкликна Колингридж на висок глас, като вече не се стараеше да шепне.

„На днешните местни избори в Източен Дорсет, за които се смяташе, че са сигурна победа за правителството, сега се гледа като на решаващ момент за бъдещето на министър-председателя“ – завършваше статията.

Човек може да изкара половината си живот на върха на политическата стълбица, като се учи как да се справя със страха от високото, но пак да му се завие свят, като му дойде в повече.

– Намери скапания плъх, изпълзял от канала, който стои зад това, Греъм! – изръмжа Колингридж, като мачкаше вестника в ръцете си, сякаш му извиваше врата. – Искам да знам кой го е писал. Кой е говорил с пресата. От кого е изтекла информацията от проучването. И утре за закуска искам топките му на скара!

– Да се обадя ли на лорд Уилямс? – предложи политическият секретар.

– Уилямс! – избухна Колингридж. – Нали точно неговото шибано проучване е изтекло! Не искам извинения: искам отговори. Доведи ми Ъркарт. Намери го и каквото и да прави, го доведи тук. Веднага.

Секретарят събра кураж за следващото препятствие.

– Преди да дойде той, г-н Министър-председател, може ли да предложа да хвърлим още един поглед на речта ви? Може да има много неща, които трябва да се променят в резултат на сутрешната преса, а нямаме много време...

– Речта остава, както си е. Всяка дума. Няма да скъсам една съвсем добра реч само защото тези малоумници от пресата са се захванали да мятат лайна. Намери Ъркарт. И то веднага!

Когато звънна телефонът в бунгалото на Ъркарт, не министър-председателят, а външният министър беше на другия край на линията. За облекчение на Ъркарт, Ултън се кикотеше.