Майкъл Добс - Къща от карти

Тя продължи да го гледа безпомощно, като не знаеше какво да направи, за да му помогне, а се притесняваше да привлече вниманието на другите. Тя се опита да хване ръката му и да го подкрепи, но той се обърна рязко към нея и загуби равновесие. Понечи да се хване за нея, за да не падне, сграбчи блузата й и няколко копчета изхвръкнаха.

– Махни се от пътя ми, махни се – изръмжа той.

Блъсна я силно назад и тя полетя през масата, пълна с чаши, преди да се просне, разкрачена, на дивана. Трясъкът от строшено стъкло прекъсна разговорите и всички в стаята се обърнаха да видят какво става. Още копчета се бяха скъсали и лявата й гърда се показваше.

Настъпи пълна тишина, когато О’Нийл се запрепъва към вратата, блъскайки още хора по пътя си, преди да потъне в тъмнината на нощта, оставяйки зад себе с шокирани лица и младото момиче, притискащо скъсаната си дреха и борещо се със сълзи на унижение. Една от по-възрастните жени започна да й помага да се пооправи и я поведе към тоалетната. Когато вратата на тоалетната се затвори зад тях, стаята веднага се изпълни с предположения, които бързо прераснаха в море от клюки, което щеше да забавлява гостите цяла вечер.

Пени Гай не се присъедини към клюкаренето. Само до преди малко се беше смяла весело, като наистина се наслаждаваше на забавното остроумие и мърсисайдския чар на Патрик Ултън. Ъркарт ги беше запознал преди повече от час и се беше уверил, че шампанското се лее толкова леко, колкото и разговорът им. Но магията се беше разсеяла от внезапната бъркотия и светлата усмивка на Пени посърна в изражение на крайно нещастие. Вече губеше битката със сълзите си, които се стичаха по бузите и изглежда, не можеха да спрат въпреки милите думи на Ултъни голямата носна кърпа, която той й даде. Болката й беше много истинска.

– Той е толкова хубав човек, брилянтен е в това, което прави – обясняваше тя и колкото повече се опитваше да го защитава, толкова по-силно течаха сълзите, – но понякога явно му идва в повече и леко откача. Въобще не му е в характера.

– Пени, много съжалявам, мила. Виж, трябва за малко да излезеш от тук. Моето бунгало е отсреща. Какво ще кажеш да отидем там, докато се успокоиш, а?

Тя знаеше какво ще последва. Но сякаш вече нямаше голямо значение. Тя кимна с благодарност и двамата се промушиха през тълпата. Никой не забеляза как се измъкнаха от стаята, освен Ъркарт. Очите му ги проследиха до вратата, през която бяха излезли Ландлес и О’Нийл по-рано. Той беше много доволен. Май щеше да помни това парти.

17 Район на Лондон, нарицателно за място, където живее работническата класа.

Повечето кандидати в местните избори са просто процедурна необходимост, нужна, за да накара победителя да се чувства, сякаш е постигнал нещо значимо. Което рядко е така наистина.

Четвъртък, 14 октомври

– Нали няма да ти стане навик да ме будиш всяка скапана сутрин, а?

Дори по телефона в гласа на Престън ясно се долавяше, че това е заповед, а не въпрос. Мати някак си бе съумяла да се подреди още по-зле, отколкото предната сутрин, след няколко часа алкохолно самонаказание с Чарлз Колингридж. Много трудно й беше да хване тънките детайли на това, което се случваше.

– Дявол да го вземе, Грев. Лягам си с мисълта да те убия, защото си спрял статията. Тази сутрин се събуждам и виждам опропастената й версия на първа страница с автор някой си „Редакция „Политика“. Вече не мисля , че искам да те убия, а знам , че искам да те убия. Но първо искам да разбера защо се ебаваш със статията ми? Защо си промени решението? Кой е писал текста? И кой, по дяволите, е „Редакция „Политика“, ако не аз?

– Успокой топката, Мати. Поеми си въздух, преди да скъсаш корсета.

– Не нося корсети, Грев!

– А ти къде беше цяла вечер? Мяташе погледи на някой ерген или си гореше сутиена на някоя феминистка сбирка? Както и да е. Звънях ти. Ама няма кой да вдигне. Ако се беше навъртала наоколо, щеше да чуеш всичко.

Мати започна да си припомня събитията от предната вечер. Костваше й много усилия, всичко беше в мъгла. Моментната й разсеяност даде време на Престън да продължи.

– Както, мисля, ти е казал Крайевски, вчера редакторският екип реши, че няма достатъчно доказателства, подкрепящи материала, за да го публикуваме днес.

Мати изсумтя с негодувание.

– Честно казано, на мен ми хареса статията още от самото начало – добави той, като се мъчеше да звучи искрено. – Исках да стане, но ми трябваше още потвърждаваща информация, преди да съсипем министър-председателя в деня на важни местни избори. Един анонимен лист хартия не беше достатъчен.