Майкъл Добс - Къща от карти

– Съжалявам, Мати – беше всичко, което можа да каже.

– Ами тогава майната ти, Джони – беше всичко, което тя можа да изсъска в слушалката, преди да я тресне.

Той не заслужаваше такова отношение, нито пък тя. Вдигна слушалката пак: дали той не е още на линията, дали няма да й каже, че това е някаква тъпа шега. Но всичко, което чу, бе безпристрастният равен тон за „свободно“.

– Мамка му! – избухна тя и тресна слушалката още веднъж.

Един от служителите на конференцията, който говореше по съседния телефон, й хвърли остър поглед. Тя го изгледа.

– Мамка му!

Тя нарочно го каза пак, за да се увери, че той я е чул, а после закрачи през фоайето към бара.

Барманът точно вдигаше решетката над барплота, когато Мати се появи и тръшна чантата си и банкнота от пет паунда пред него.

– Имам нужда от питие! – заяви тя.

Все още беше толкова заслепена от гняв, че без да иска, блъсна ръката на другия посетител, който вече се беше наредил до лакирания плот с очевидното намерение да получи първото питие за вечерта.

– Извинете – каза тя нервно, без да се старае да звучи искрено.

Другият пияч се обърна към нея.

– Млада госпожице, вие казвате, че имате нужда от питие. Изглеждате сякаш имате нужда от питие. Докторът ми казва, че няма такова нещо като нужда от питие. Ама той какво ли разбира? Ще имате ли нещо против, ако един възрастен човек, който би могъл да ви бъде баща, се присъедини към вас? Между другото, името ми е Колингридж, г-н Чарлз Колингридж. Но, моля, наричайте ме Чарли. Всички ми викат Чарли.

– Добре, Чарли, стига да не говорим за политика, ще ми бъде приятно. Само че редакторът ми ще черпи първото. Нека да му дам шанс да направи едно свястно нещо днес и да пием по едно голямо, ама много голямо, за негова сметка!

15 Област в Северозападна Англия с най-голям град Ливърпул. В тази област се намира град Ланкастър, община Ланкашър, с около 46 000 души население.

16 Гай Касий Лонгин – римски сенатор (85 пр.н.е – 42 пр.н.е.), ключова фигура в заговора срещу Юлий Цезар.

Светът на Уестминстър се ръководи от амбиция и преумора и алкохол. И похот.

Най-вече похот.

Стаята беше с нисък таван и претъпкана с хора. Макар че всички прозорци бяха широко отворени, бунгалото на „Алеята за извънреден труд“ гъмжеше като летищен терминал в страна от Третия свят. Вследствие на това, всички се натискаха за охладеното шампанско, което секретарката на Ъркарт разливаше. Задухата и алкохолът окастриха формалностите и приемът вече се превръщаше в едно от най-разгулните събития, които Камшика беше организирал по време на конференция.

Ъркарт обаче нямаше възможност да се разходи сред гостите и да приеме техните благодарности. Той беше буквално притиснат в ъгъла от огромното туловище на Бенджамин Ландлес. Медийният магнат от Йист енд 17се потеше обилно, беше свалил сакото и разкопчал яката си. Виждаха се широките му зелени тиранти като колани на парашут, които държаха грамадните му безформени панталони. Ландлес изобщо не се притесняваше. Цялото му внимание беше обърнато към приклещената плячка.

– Ама всичко това е една скапана каша, Франки, и ти много добре го знаеш. Подкрепих ви с цяла вестникарска верига на последните избори. Преместих световната си централа в Лондон. Налях милиони в тази държава. Според мен вие сте ми длъжници. Но ако Хенри не се разкара, целият цирк отива по дяволите на следващите избори. А понеже съм ви такъв добър приятел, онези изроди от опозицията ще ме разпънат на кръст, ако дойдат на власт. Така че стига сте се помайвали, за Бога!

Той направи пауза, за да извади голяма копринена носна кърпа някъде от гънките на панталона и да избърше челото си, а Ъркарт го провокира да продължи.

– Едва ли е чак толкова зле, Бен. Всяко правителство минава през трудни периоди. И преди сме се справяли. Пак ще се измъкнем.

– Глупости! Това са самодоволни празни приказки и ти много добре го знаеш, Франки. Не си ли виждал последните ви проучвания? Обадиха ми се от редакцията днес следобед. Шибана ка-та-стро-фа! Ако има избори днес, ще ви размажат. Ще ви унищожат, мамка ви!

Ъркарт усети прилив на задоволство, като си представи заглавието в „Кроникъл“ на следващата сутрин, но не можеше да си позволи да го покаже.

– По дяволите! Как е попаднало в ръцете им такова нещо? Това ще ни изиграе много лоша шега на местните избори утре.

– Недей да пълниш гащите, Франки. Казах на Престън да спре материала. Ще изтече все някога, разбира се, но ще е след изборите утре.