Майкъл Добс - Къща от карти

Мати беше в добро настроение, откакто изпрати материала си малко след обяд. Шокиращо проучване. Ексклузивна първа страница, и то в момента, когато беше заобиколена от всичките си конкуренти. Щеше да има с какво да се похвали от тази конференция, това беше сигурно. Цял следобед си мислеше с копнеж за новите врати, които се отваряха пред нея. Само преди няколко дни бе отбелязала първата си година в „Кроникъл“, a способностите й вече получаваха признание. Може би след още една година щеше да е готова за следващата стъпка: помощник-редактор или пък собствена рубрика, в която да пише задълбочени политически анализи, а не просто злободневни статийки на конвейер. А с приятели като Франсис Ъркарт нямаше да й липсват ексклузивни истории.

Трябваше да се плати известна цена, разбира се. Майка й все още смяташе, че Мати е намерила някого в Лондон, партньор, който да сподели живота й, но това беше труден и доста самотен живот. Като се прибираше сама късно вечер или като ровеше в коша с пране рано сутрин, усещаше, че има нужди извън професионалната суета, и ставаше все по-трудно да не им обръща внимание.

Нямаше как да не обърне внимание и на съобщението да се обади спешно в офиса, което получи малко преди пет часа. Точно беше приключила разговора с вътрешния министър на чаша чай на терасата – той се мъчеше да уговори „Кроникъл“ да напудрят материала за речта му на следващия ден, пък и предпочиташе да побъбри един час с младата блондинка, отколкото да прекара още един безкраен следобед, като слуша речите на колегите си, – когато рецепционистката бутна бележка в ръката й. Лобито на хотела гъмжеше от хора, но един от обществените телефони беше свободен и тя реши да се примири с шума. Когато се свърза, секретарката на Престън обясни, че той говори по другата линия и я прехвърли към заместник-редактора Джон Крайевски, мил мъж с гигантски размери, с когото беше започнала да прекарва доста време през дългите летни месеци – двамата сплотени от общата им страст към доброто вино и факта, че баща му като нейния дядо, беше бежанец от Европа от времето на войната. Нищо сексуално, поне засега, макар че той бе заявил ясно, че би искал да разменят повече от офисните клюки. Сега обаче в гласа му звучеше неудобство.

– Здрасти, Мати. Виж, ъъ... Ох, мамка му, няма да увъртам сто часа. Ние няма... той няма да публикува статията ти. Много съжалявам.

Тишина в слушалката. Мати изпадна в ступор, докато прехвърляше наум думите му, за да е сигурна, че е разбрала правилно. Но както и да ги прехвърляше, все излизаше същото.

– Как така няма да я публикува, дявол да го вземе? Какво имаш предвид?

– Точно това, което казвам, Мати. Няма да стане.

Беше ясно, че за Крайевски разговорът е ужасно труден.

– Виж, съжалявам, че не мога да ти дам повече детайли, защото Грев се занимава с това лично – аз не съм се месил, моля те, повярвай ми, – но явно това е толкова скандална история, че уважаемият ни редактор не иска да я публикува, без да е напъл-но сигурен, че сме прави. Казва, че винаги сме подкрепяли правителството и че няма намерение да захвърли редакционната политика през прозореца заради един анонимен лист хартия. Трябва да сме абсолютно сигурни, преди да действаме, а това няма как да стане, без да знаем откъде идва информацията.

– За Бога, какво значение има откъде идва скапаната хартийка? Който ми я изпрати, нямаше да го направи, ако мислеше, че самоличността му ще е известна на цялата редакция. Важното е само, че информацията е вярна, а това го потвърдих вече.

Той въздъхна.

– Повярвай ми, знам как се чувстваш, Мати. Ще ми се да нямах нищо общо с това. Но мога да ти кажа само, че Грев е непреклонен. Няма да публикува.

На Мати й се прииска да се разкрещи, да крещи дълго, високо и нецензурно. Изведнъж съжали, че се обади от претъпканото хотелско лоби.

– Дай ми да говоря с Грев.

– Съжалявам. Той е зает на другата линия.

– Ще почакам!

– Всъщност – каза заместник-редакторът, в гласа му се трупаше срам – знам, че той ще е зает цяла вечер и настоя аз да проведа разговора с теб. Сигурен съм, че ще иска да се чуете, Мати, но утре. Няма смисъл да се мъчиш да го убедиш тази вечер.

– Утре няма никакъв шибан смисъл! Откога имаме навика да рискуваме да изпуснем ексклузивна новина, защото Грев си е наврял телефона отзад – Мати не можа да сдържи презрението си. – За какъв вестник работим, Джони?

Чу как заместник-редакторът прочисти гърлото си, като не можеше да намери подходящите думи.