Майкъл Добс - Къща от карти

Той забоде дебел пръст в гръдния си кош.

– Ако аз не бях ви спасил, тази конференция щеше да се превърне в цирк. – Той въздъхна дълбоко. – Направих повече, отколкото заслужавате, мамка му.

– Знам, че Хенри ще бъде благодарен, Бен – каза Ъркарт, но вътрешно му призля от разочарование.

– Много ясно, че ще бъде – изръмжа Ландлес, като сега пръстът му дълбаеше в гръдния кош на Ъркарт, – само че благодарността на най-непопулярния министър-председател след разпването на Христос не е нещо, което мога да сложа в банката.

– Какво имаш предвид?

– Осъзнай се, Франки. Политическият рейтинг е пари. Докато вие сте на власт, аз мога да си гледам работата и да правя това, което мога най-добре – да изкарвам пари. Затова ви подкрепих. Но като почне да ви се пълни лодката с вода, всеки се паникьосва. Борсата потъва. Хората не инвестират. Профсъюзите протестират. Аз вече не мога да работя с размах. Ей такова е положението от юни насам. В момента премиерът не може да организира дори състезание по надпърдяване. Ако целуне някое бебе, майката ще го обвини в педофилия. Той дърпа цялата партия надолу, а с това и моя бизнес. Ако не направите нещо по въпроса, всички ще изчезнем в една голяма помийна яма.

– Наистина ли мислиш така?

Ландлес направи пауза, сякаш да покаже на Ъркарт, че не шампанското провокира думите му.

– От дъното на душата си – изръмжа той.

– Тогава, изглежда, имаме проблем.

– Ами да, мамка му.

– Какво искаш да направим, Бен?

– Франки, ако аз се дънех като вашия премиер, моите акционери да са ме изритали до 12 часа на обед. Още същия ден щях да съм вън.

– Искаш да кажеш...?

– Ами да. Разкарайте го. Доброто старо „довиж-да-не“.

Ъркарт рязко повдигна вежди, но Ландлес беше човек, който, веднъж препуснал с коня си, трудно удържаше животното.

– Животът е твърде кратък, за да крепим неудачници, Франки. Скъсвам си задника от работа през последните двайсет години само за да гледам как шефът ти проваля всичко.

Ъркарт усети, че дебелите пръсти на госта му болезнено стискат ръката му. В разплутото тяло се криеше истинска сила и Ъркарт започваше да разбира защо Ландлес винаги постига своето. Ако не можеше да надмогне някого с богатство и финансови мускули, притискаше го с физическа сила и го бичуваше с острия си език. Ъркарт мразеше да го наричат „Франки“, но това беше единственият човек, който упорито го правеше. Но тази вечер, точно тази вечер, той не се противеше. Това беше спор, който с удоволствие щеше да загуби.

Ландлес се приближи още по-близо, заговорнически, като притисна Ъркарт още повече в ъгъла.

– Нека ти дам един пример. Между нас казано, а, Франки? – той се огледа да види дали някой не слуша разговора им. – Едно птиченце ми каза, че много скоро вестникарската мрежа „Юнайтед нюзпейпърс“ ще се обяви за продажба. Ако стане така, ще искам да я купя. Всъщност вече водя сериозни преговори с тях. Но тия меки китки, адвокатите, ми казват, че понеже вече притежавам една от големите вестникарски групи, правителството няма да ми позволи да купя друга. И аз им викам: как така не мога да стана най-големият собственик на вестници в страната, въпреки че подкрепям правителството с всички мои заглавия?

Капчици пот се стичаха по цялото му лице, но той не им обръщаше внимание.

– И знаеш ли какво ми отговориха, Франки? Знаеш ли какво ми казаха тези малоумници? Точно защото подкрепям правителството, ще си имам проблеми. Само да смигна на групата на „Юнайтед“, и опозицията ще започне да мята лайна. Ще вдигнат врява до Бога. И никой няма да има топки да застане на моя страна, така ми казаха. Ще пратят сделката към Комисията по монополите, там ще я затлачат с месеци, цяла орда адвокати ще заседнат в някой кабинет на комисията и аз ще трябва да слушам лекциите на разни неосъзнати педали как да си ръководя бизнеса. А знаеш ли какво наистина ме вбесява, Франки?

Ъркарт премигна. От такова разстояние, този мъж наистина беше плашещ.

– Нямам представа, Бен. Моля те, кажи ми.

– Това, което ме вбесява, е – отново го пробождаше с пръст, – че какъвто и аргумент да използвам, каквото и да кажа, в крайна сметка правителството ще спре сделката. Защо? Защото нямат топките да влязат в боя.

Той издуха дима от пурата си право в лицето на Ъркарт.

– А понеже твоето правителство няма топки, моят кур оти-ва на менгемето. Не стига че прецаквате вашите работи, прецаквате и моите!

Чак сега Ландлес извади пръста си от гръдния кош на домакина. Беше го забивал болезнено и Ъркарт беше сигурен, че ще има синина на сутринта. Проговори бавно.