Майкъл Добс - Къща от карти

– Нещо, което може да се окаже доста по-сериозно – промърмори Ъркарт. – Прихващам доста нездравословни вибрации през последните няколко седмици. По отношение на Хенри. Сигурно си усетил недоволството около масата в Кабинета, а медиите сякаш го разлюбват много бързо.

– Ами нямаше как да очакваме дълъг меден месец след изборите, но все пак ми се струва, че буреносните облаци се събраха изненадващо бързо.

– Патрик, между нас казано, двама от най-влиятелните и най-стари членове на партията се свързаха с мен. Казват, че на местно ниво положението става много лошо. Изгубихме предсрочните избори за още два общински съвета, а това трябваше да са гарантирани позиции. И най-вероятно ще изгубим още няколко в следващите седмици.

– Скапаният Източен Дорсет утре. Ще ни ритнат в чатала и там, помни ми думите. В момента трудно ще спечелим избори и за директор на начално училище.

– Патрик, една от гледните точки е – Ъркарт продължи със значително неудобство в гласа, – че личната непопулярност на Хенри дърпа цялата партия надолу.

– Честно казано, споделям тази гледна точка – каза Ултън, като отпи от уискито.

– Въпросът е колко време може да му се даде, за да оправи нещата?

– С мнозинство от двайсет и четири – не много.

Ултън обгърна чашата с ръце, сякаш се държеше за нея.

– Ако загубим още няколко местни поста, ни очакват предсрочни избори – той се загледа в жълтеникавата течност, а после в колегата си. – А каква е твоята гледна точка, Франсис?

– Като Камшик нямам такава.

– Винаги си бил лукав мръсник, Франсис.

– Но като Камшик бях насърчен от няколко от старшите ни колеги да наостря уши и да проуча колко дълбоко се усещат проблемите. Накратко, Патрик, надявам се, разбираш, че не ми е лесно...

– Не си докоснал скапаното уиски.

– Дай ми само един момент. Трябва да разпитам колегите ни точно колко сериозно виждат проблема. Да свалим картите на масата. Дали Хенри все още е правилният лидер за нас?

Ъркарт надигна чашата си, погледна Ултън право в очите, отпи голяма глътка и се облегна в стола. Тишина се възцари около външния министър, който се взираше в острието на въпроса.

– Мамка му, дотам ли го докарахме вече, а?

От джоба му се появиха лула, кесия с тютюн и кибрит. Започна церемониално да пълни лулата, натъпка тютюна с палец и взе една клечка. Драсването на клечката прозвуча неестествено силно в тишината. Вдигна се пушек около Ултън и почти закри лицето му в синкава мъгла, докато той дърпаше от мундщука и разпалваше тютюна, а сладникавият мирис изпълни стаята. Той махна с ръка, за да разсее дима и да излезе от скривалището си.

– Прости ми, Франсис. След четири години във външно министерство трудно отговарям на такива директни въпроси. Май съм отвикнал хората да говорят направо. Малко ме хвана неподготвен.

Това, разбира се, бяха глупости. Ултън беше известен с директния си, често войнствен политически стил, който трудно напасваше с поста във външно министерство. Сега просто печелеше време, докато прецени какво да каже.

– Нека опитаме да оставим настрана субективните фактори... – той издиша още един облак дим, за да скрие неискреността в коментара си – и да анализираме проблема от гледна точка на държавната служба.

Ъркарт кимна и се усмихна вътрешно. Той знаеше личните възгледи на Ултън и вече беше наясно до какво заключение щеше да стигне „държавният служител“.

– Първо, имаме ли проблем? Да, и то сериозен. Моите прия-тели в Ланкашър са толкова ядосани, че не могат да си намерят място. Мисля, че с право събираш мнения. Второ, има ли безболезнено решение на проблема? Да не забравяме все пак, че спечелихме скапаните избори. Но не спечелихме, както трябва. И това виси на врата на Хенри. Но... – той махна с лулата за акцент, – ако има начин да го сменим, нали за това говорим – Ъркарт се постара да изглежда разстроен от тази мисъл, – тогава ще настъпи ад в партията, а на тези копелета от опозицията ще им паднем от воле. Ще стане много грозно, Франсис. Няма гаранция, че Хенри няма да се разсмърди. Ще изглежда като отчаяна мярка. На един нов лидер ще му отнеме поне година да слепи парчетата. Така че нека не се заблуждаваме, смяната на Хенри няма да бъде лесно решение. Не, приятелю. Но, трето, каквото и да говорим, може ли Хенри сам да реши проблема? Мисля, че знаеш мнението ми по въпроса. Бях против той да поеме лидерството, когато Маргарет си тръгна, и не съм променял мнението си, че изборът му беше грешка.