Майкъл Добс - Къща от карти

– Не трябва да ме виждат, че говоря с вас. Това е строго секретно.

– Ама, Кевин, това е само лист хартия.

Очите му отново се стрелнаха из стаята.

– Не знаете какво ми е. Ако тези цифри излязат на бял свят и някой помисли, че аз съм ви ги дал, с мен е свършено. Ще ме хвърлят в канавката. Всеки търси изкупителна жертва. Толкова много слухове се носят наоколо. Премиерът няма доверие на председателя, председателят няма доверие на нас, а никой няма да се смили над някой като мен. Харесвам си работата, г-це Сторин. Не мога да си позволя да бъда обвинен, че съм ви дал конфиденциална информация.

– Не бях наясно, че нещата са толкова зле.

Спенс изглеждаше съвсем нещастен.

– Не можете да си представите. Толкова зле не е било. Честно казано, повечето от нас се мъчат да се покриват, за да може, като се изсипе помията, да ни опръска колкото може по-малко.

Той я погледна право в очите за пръв път.

– Моля те, Мати, не ме замесвай в това.

Понякога тя мразеше работата си и себе си. Това беше един от тези моменти. Трябваше да го огъне, докато изпращи.

– Кевин, докладът не е изтекъл от теб. Ти го знаеш, аз го знам и бих потвърдила пред всеки, който пита. Но ако ще ти помагам, ще трябва и ти да ми помогнеш малко. Това е последният ви доклад за общественото мнение, нали?

Тя отново плъзна листа през масата. Спенс с мъка хвърли още един поглед и кимна.

– Тези доклади се подготвят от теб и се предоставят само на хора в много тесен кръг.

Още едно кимване.

– Всичко, което трябва да знам, Кевин, е кой ги получава. Това едва ли е държавна тайна, нали така?

Не му бяха останали сили да се бори повече. Задържа дъх дълго време преди да отговори.

– Копията се изпращат по списък в двойно запечатани пликове, и то само на министри от Кабинета и на петима от старшия персонал на щаба: заместник-председателя и четирима старши директори.

Той опита да навлажни устата си с глътка чай, но откри, че е разлял почти целия.

– Как, за Бога, си се сдобила с това? – настоя той със злочест глас.

– Да кажем, че някой е бил малко разсеян, става ли?

– Някой от моя офис? Кажи ми, че не е някой от моя офис?

– Не, Кевин. Да пресметнем на глас. Току-що ми даде имената на повече от двайсет човека, които получават цифрите. Прибави към това число секретарки и асистенти и така стават над петдесет човека, от които може да изтече такава информация.

Тя го дари с една от най-топлите си и успокояващи усмивки.

– Не се тревожи, няма да те намесвам.

Успокоение заля лицето му.

– Но нека държим връзка – добави тя.

Мати си тръгна от стаята за закуска с благодарността на Спенс, от което й стана по-добре, както и с телефонния му номер, от което й стана още по-добре. Част от нея ликуваше за статията на първа страница, която сега можеше да напише, а също и за насладата да гледа как редакторът й на свой ред ще има да се извинява. Цяла седмица щяха да го обсъждат на по питие с другите от новинарския екип. Но все пак през всичко това се промъкна един друг, по-важен въпрос. Всеки един от тези над петдесет човека можеше да бъде ренегатът, който иска да прецака Колингридж, като й подхвърли този лист хартия. Но кой, по дяволите, беше го направил?

Стая 561 в хотела не беше точно петзвездна. Беше една от най-малките стаи, далеч от главния вход, в края на коридора на последния етаж, свита между стрехите на покрива. Там не настаняваха партийци от висшата йерархия, беше място за редовите служители.

Пени Гай не разбра какво се случва. Не беше чула звука от приближаващи стъпки, преди вратата да се отвори с трясък. Седна в леглото, стресната, открила две перфектно оформени гърди.

– Мамка му, Роджър, не са ли те учили да чукаш? – тя замери натрапника с възглавница, по-скоро раздразнена, отколкото ядосана. – И защо, за Бога, си станал толкова рано? Не е в твой стил да се излюпваш преди обяд.

Тя не направи усилие да покрие голото си тяло, когато О’Нийл седна в края на леглото. Имаше такъв комфорт в отношенията им, който показваше липса на сексуална заплаха, че мнозина биха се учудили. О’Нийл постоянно флиртуваше с нея, особено пред хора, понякога се държеше собственически, когато други мъже са около нея, но въпреки това и в двата случая, когато Пени беше разчела грешно сигналите и му беше предложила повече от секретарските си компетенции, той беше много любвеобилен и мил, но беше промърморил нещо от типа, че е много уморен. Тя реши, че проблемът не е в нея; той се държеше така с всички жени, в него се бе натрупал дълбок комплекс от сексуална неувереност, който прикриваше с ласкателства и сексуални намеци. Беше женен преди време, преди много време – болка, която го преследваше през мъглите на годините, още една част от личния му живот, която той ревностно пазеше в тайна. Пени работеше за О’Нийл вече почти три години и му беше предана, копнееше да облекчи тревогите му, но той така и не се разкри пред нея. За тези, които не го познаваха много добре, той беше екстровертен, забавен, пълен с чар, идеи и енергия, но Пени виждаше как той става все по-нестабилен. Неговата предпазливост, дори параноя, по отношение на връзките се бе изострила още повече през последните месеци, докато той все повече се опияняваше от вълненията на напрегнатия политически живот, макар че срещаше и трудности да се справя с него. В последно време рядко се появяваше в офиса преди обяд; все имаше тайни обаждания, все беше нервен, все изчезваше неочаквано. Пени в никакъв случай не беше наивна, но наистина го обичаше и нейната преданост я правеше сляпа. Знаеше, че той има нужда от нея, ако не в леглото, то във всеки друг момент от деня. Връзката им беше силна и макар че тя искаше повече, беше готова да чака.