Майкъл Добс - Къща от карти

Професионалният й инстинкт започна да взема надмощие над махмурлука, подкрепен от постоянните бомбардировки кофеин; тя бръкна в чантата, която вечно беше с нея, и извади копие от вътрешния телефонен указател на партията, който беше измолила или откраднала в някакъв момент – не помнеше точно кога.

„Спенс. Кевин. Вътрешен 371. Проучване на общественото мнение.“

Погледна пак и видя същото име на папката пред него. Правеше нещата едно по едно. Вече се беше нагълтала с достатъчно тиня за тази сутрин. Не искаше пак да изглежда като глупачка, поне не преди обяд. Сарказмът на редактора беше подкопал вярата й в цифрите от подхвърленото проучване, но също така беше оставил у нея желанието да спаси нещичко от цялото фиаско. Може би поне имаше как да научи какви са истинските цифри. Потърси погледа на мъжа.

– Кевин Спенс, нали? От щаба? Аз съм Мати Сторин от вестник „Кроникъл“.

– О, знам коя сте – отговори той, смутен, но и приятно изненадан, че някой знае името му.

– Може ли да ти правя компания, докато си изпия кафето, Кевин? – попита тя и без да чака отговор, се премести на неговата маса.

Кевин Спенс беше на тридесет и две, но изглеждаше по-възрастен, неженен, едно от съществата, отдали живота си на партийната машина, със заплата от 10 200 паунда (без право на бонуси). Той беше стеснителен, късоглед, смотан – повдигна се наполовина от стола, защото не се сещаше дали е прието да ставаш прав, когато една млада дама се приближи до масата за закуска. Мати стисна ръката му, усмихна се и скоро той разказваше с ентусиазъм и в детайли за това какви проучвания е правил по време на изборите по искане на министър-председателя и Комисията по военно дело.

– През цялата кампания те говореха, че не се интересуват от проучвания – подаде му реплика тя, – че общественото мнение ще се види...

– ...„в деня на изборите“ – прекъсна я той, зарадван, че са на една вълна. – Да, това е наша малка вътрешна игра. Работата ми зависи от това тези хора да вземат проучванията на сериозно. Макар че, между нас казано, г-це Сторин...

– Мати.

– Някои от тях ги приемат твърде на сериозно.

– Как така, Кевин?

– Винаги има допустима грешка. Или се случва да има сгрешено проучване точно когато не трябва! От време на време се промъкват такива, в които примерно е сгрешена представителната извадка или въпросът е формулиран лошо.

– Като това, което току-що видях ли? – отбеляза Мати със свито сърце, още я болеше от срама, преживян тази сутрин.

– Какво имате предвид? – попита Спенс, като изведнъж стана предпазлив и върна чашата с чай в чинийката.

Мати се вгледа в него и видя, че приятелски настроеният мъж сега беше заел служебна поза, ръцете – сключени върху покривката. Той леко започна да се изчервява от врата към скулите, а очите му загубиха приветливия си блясък. Спенс не беше трениран политик и не притежаваше умението да прикрива емоциите си. Объркването му си личеше, но защо ли толкова се притесни? Мати си каза, че ще си даде зор за последно. Едва ли скапаните цифри можеха да се окажат верни, но защо пък да не ги размаха във въздуха и да види дали някой няма да си ги припознае? Вече се беше изложила тази сутрин, направи няколко циркови номера, още един едва ли щеше чак толкова да накърни професионалната й гордост.

– Доколкото съм запозната, Кевин, последните цифри са доста разочароващи за вас. Особено тези на министър-председателя.

– Не знам за какво говорите – ръцете му още бяха сключени като за молитва; или пък се мъчеше да скрие, че треперят?

Тогава, сякаш да отвлече вниманието й, той се пресегна към чашата, но успя само да я разлее и отчаяно се захвана да попива течността със салфетка. Междувременно Мати бръкна отново в чантата и извади мистериозния документ, сложи го на покривката и започна да изглажда намачкания лист. Чак сега забеляза инициалите К. Д. С. най-отдолу на страницата. Сега вече се изпари и последната утайка от махмурлука.

– Това не са ли твоите цифри, Кевин?

Спенс се опита да отблъсне листа от себе си, сякаш съдържаше някаква опасна зараза.

– Откъде, за Бога, взехте това? – той отчаяно се огледа наоколо, за да види дали някой ги гледа.

Мати взе листа и зачете.

– Проучване на общественото мнение номер 40...

– Моля ви, г-це Сторин!

Той не беше свикнал с преструвките, беше твърде прозрачен, за да е в безопасност, и го знаеше. Не виждаше изход от тази дилема и реши, че единственото спасение е да се остави на милостта на събеседничката си. Примоли й се с приглушен глас: