Майкъл Добс - Къща от карти

Само че автобусите се връщаха от сутрешните посещения по домовете с новини, че агитаторите срещат студено отношение и оплаквания от хората. Мястото ще бъде запазено, разбира се, никой не се съмняваше в това – от войната насам все печели партията, – но смазващата победа, която Колингридж искаше, започваше да изглежда все по-далечна с всеки изминал ден.

Мамка му. Щеше да е трудна седмица; не точно победното празненство, което лидерите на партията бяха планирали.

Сряда, 13 октомври

Мати се събуди с пулсиращо главоболие. Погледна през прозореца сивия чаршаф, който покриваше небето. Студен дъждовен вятър идваше от морето, като тормозеше чайките и блъскаше прозореца й. „Още един ден в рая“, промърмори тя и отметна завивката.

Нямаше причина да се оплаква. Като представител на един от големите вестници с национален тираж, тя беше сред малкото журналисти, които имаха късмета да им бъде предложена стая в хотела на щаба на партията. Другите трябваше да се примирят с по-далечен подслон и щяха доста да се измокрят днес, докато стигнат до конферентния център. Мати обаче беше една от избраните, настанена в хотел, където свободно можеше да се омеша с политици и партийни служители. Точно по тази причина сега имаше главоболие: беше се омешала малко повече от необходимото предишната вечер. На два пъти беше получила предложения, първия път от колега, а втория – от министър от Кабинета, който се справи с отказа й, като прехвърли вниманието си към млада жена от една ПР агенция. Бяха ги видели да се отправят заедно към паркинга.

Мати не беше моралист в това отношение. Тя и колегите й целенасочено подгряваха политиците с алкохол и понякога това беше цената, която трябваше да се плати, ако фурната прегрее. Когато е в бар, политикът има една от две възможни цели – задяване или злословене, а такива срещи предлагаха удобен случай за Мати да научи някоя клюка. Големият въпрос беше каква част от информацията можеше да възпроизведе пияният й мозък на сутринта. Изпъна крака, опитвайки се да раздвижи кръвта в тялото си, и неуверено започна някаква каланетика. Всеки крайник крещеше, че това е много лош начин да лекуваш махмурлук, затова тя смени тактиката и отвори прозореца – ход, който веднага оцени като втората грешка за деня. Малкият хотел беше кацнал високо на скалист хълм, което беше идеално изложение за лятното слънце, но го правеше уязвим за атаката на препускащите облаци и морските бури в една есенна утрин. Топлата й стая се превърна в хладилник за секунди и Мати реши, че няма да взема повече решения, преди да е изяла една лека закуска.

Точно като излезе от душа, чу тътрене на крака в коридора пред вратата й. Доставка. Уви се с една хавлия и отиде до вратата. Работни задачи под формата на сутрешните вестници бяха натрупани пред прага, върху килима в коридора. Тя ги сграбчи и ги метна незаинтересовано на леглото. Като се разпръснаха по събраната на топка завивка, един лист хартия прехвръкна и кацна на пода. Тя разтърка очи, докато го вдигаше, и ги разтърка пак, като го погледна. Сутрешната мъгла в тях не бързаше, да се разпръсне, но когато това се случи, тя прочете заглавието с едър, делови шрифт най-отгоре: Рейтингово проучване № 40, 6 октомври. Но още по-горе, с големи главни букви беше написано:

СЕКРЕТНО.

Тя седна на леглото и разтърка още веднъж очи, за да се увери, че не сънува. Едва ли бяха започнали да ги раздават наред с вестник „Мирър“, помисли си тя. Знаеше, че партията провежда ежеседмични проучвания на общественото мнение, но тези документи бяха достъпни само в много ограничен кръг: министри от Кабинета и шепа висшестоящи партийни служители. В редки случаи беше виждала копия, и то само когато съдържаха добри новини, които партията няма търпение да разпространи, но като цяло се пазеха в най-строга секретност. Два въпроса моментално нахлуха в ума на Мати, който бързо възвръщаше остротата си. Какви добри новини можеше да има в последното проучване? И защо й беше доставено като порция пържени картофки?

Докато четеше, ръката й затрепери от изненада. Партията бе спечелила изборите само преди седмици с 43 процента от гласовете. Сега рейтингът й на популярност беше паднал до 31 процента, с цели 14 зад опозицията. Бури и мъгли. Но ставаше и по-зле. Цифрите за рейтинга на министър-председателя бяха ужасяващи. Беше на километри след новия лидер на опозицията. Беше горе-долу толкова популярен, колкото чревен глист. Колингридж беше по-мразен от когото и да било министър-председател след Антъни Идън в откачената му фаза.