Майкъл Добс - Къща от карти

Малко преди банката да затвори в три следобед, същият мъж с шапката, спортното сако и тъмните очила влезе в клона на Севън Систърс Роуд. Той бе поканен в офиса на мениджъра, където го чакаше чаша чай, която той отказа. Той гледаше как мениджърът и един асистент трупат на бюрото пачки от банкноти по двадесет паунда на обща стойност 58 250, плюс още 92,16 в други банкноти, които клиентът постави на дъното на кафявата си чанта от рипсено кадифе. Веждите му се повдигнаха от банковите такси на стойност 742 за една проста и кратко съществувала сметка, но както мениджърът подозираше, клиентът не направи проблем. Той поиска финалното извлечение да бъде изпратено на адреса му в Падингтън и благодари на чиновника за неговата любезност.

На следващата сутрин и само седмица след като Фърдос Джабвала се беше срещнал с Ъркарт, Камшика предаде 50 000 паунда в брой на ковчежника на партията. Значителните суми в брой не бяха новост за ковчежника и той изрази задоволството си от новия източник на средства. Ъркарт помоли да бъде направена обичайната организация, за да може дарителят и неговата съпруга да бъдат поканени на някой от благотворителните приеми на Даунинг Стрийт, като поиска да бъде уведомен кога ще се случи това, за да съгласува с политическия секретар на министър-председателя една предварителна десетминутна среща насаме между господин и госпожа Джабвала и Колингридж.

Ковчежникът записа внимателно адреса на дарителя и каза, че ще напише благодарствено писмо веднага и с подходящата дискретност, после заключи парите в сейф.

За разлика от всички останали членове на Кабинета, Ъркарт замина на почивка още същата вечер, чувствайки се напълно спокоен.

Веднъж спечелих втора награда в училище. Получих Библия с кожена подвързия. Беше надписана с калиграфски почерк от вътрешната страна на корицата – пишеше, че е награда за постижение. Постижение? Това, че станах втори?

Прочетох Библията от корица до корица. Забелязах, че св. Лука казва да прощаваме на враговете си. Прочетох и другите му послания, и тези на всички други светии, наистина ги прочетох. Никъде не се споменава и дума, че трябва да прощаваме на приятелите си.

Август

Време за отдих, грижите – захвърлени настрана, топъл и свеж летен дъжд, сладолед и ягоди, и близалки, и смях, време да си спомним всички тези неща, които са важни в живота. Само дето през август вестниците бяха ужасни.

Докато политиците и старшите политически репортери бяха на почивка, второразрядни кулоарни кореспонденти се мъчеха да запълнят вакуума и да закрепят кариерите си. Затова преследваха всеки мимолетен слух. Това, което във вторник беше само жалка спекулация на пета страница, до петък ставаше топновината на вестника. Журналистите от лятната смяна копнееха да се разпишат и твърде често решаваха, че трябва да го направят във вратата на Хенри Колингридж. На редови партийни членове, оставени да гният на пост си и забравени от времето, изведнъж им се оказваше честта с дълги статии, описващи ги като „значими партийни личности“; новите в играта биваха наричани „изгряващи фигури“; на всички се отреждаше място, стига изказванията им да са пикантни и пресилени. Изобилстваха слуховете, че министър-председателят няма доверие на колегите си от Кабинета, както и репортажите за тяхното пък недоволство от него, но тъй като наоколо нямаше авторитет, който да ги опровергае, мълчанието се приемаше като съгласие на авторитетите с тях. Спекулациите се хранеха една друга и завземаха публичното пространство.

Статията на Мати предизвика слухове за „официална ин-квизиция“ по повод на изтичането на информация от Кабинета. Скоро те прераснаха в прогнози, че все пак ще има ротации през есента. В Уестминстър се говореше, че поведението на Хенри Колингридж става все по-нестабилно, въпреки че в момента той се наслаждаваше на усамотена ваканция в частно имение във Франция на стотици километри от Лондон, близо до Кан.

Точно в най-горещите дни на август братът на министър-председателя също стана обект на лавина от статии, най-вече в клюкарските колонки. Пресцентърът на Даунинг Стрийт няколко пъти беше търсен за коментар относно предположенията, че министър-председателят пази гърба на „добрия стар Чарли“ от нарастващото внимание на кредитори, включително данъчните. Разбира се, Даунинг Стрийт не даде коментар – това беше личен, а не публичен въпрос, но официалното „без коментар“ по тези напълно нелепи обвинения беше цитирано изкривено в новинарските материали със злонамерени намеци, които го представяха в най-лошата възможна светлина.