Майкъл Добс - Къща от карти

В началото Уестминстър е било едно блато по поречието на Темза. После го запълнили, построили дворец и велико абатство, издигнали високо величава архитектура и неутолима амбиция.

Дълбоко там, долу, обаче си остава блато.

Петък, 23 юли

Прейд Стрийт, Падингтън. Един мърляв вестникарски павилион на улица, която е скромна през деня, но твърде амбициозна през нощта според местната полиция. Една млада афроамериканка стоеше на тротоара и се колебаеше, после си пое въздух с дъха на Западен Лондон и влезе вътре. Зад предпазната решетка и мръсното стъкло в магазинчето беше мрачно и миришеше на мухъл. Магазинерът, италианец на средна възраст и с наднормено тегло, облечен в тясна тениска и с цигара, висяща на долната му устна, се беше привел над списание – едно от тези, в които няма много текст. Вдигна поглед с неохота. Тя попита колко струва да се регистрира пощенски адрес, услуга, която се рекламираше на витрината, като му обясни, че неин приятел се нуждае от частен адрес, на който да получава личната си поща. Мъжът избърса с ръка цигарената пепел, която се беше посипала по плота.

– Тоя твой приятел има ли си име?

В отговор тя плъзна към него стара сметка за ток.

– Работя само с кеш – каза той.

– Аз също – отговори тя.

Той й предложи месеста усмивка и похотлив поглед.

– Правите ли отстъпки? – тя се загледа в корема му.

– Това ще ви струва двойно.

Той повдигна устна, изхили се и надраска нещо на бележка. Тя плати за минималния период от три месеца, сложи бележката с адреса в чантата си и излезе. Мъжът се загледа след деликатните форми на гърба й, преди да бъде разсеян от оплакванията на възрастен пенсионер, че сутрешният вестник не пристига на адреса. Не видя как младата жена влезе в едно такси, което я чакаше отвън.

– Всичко наред ли е, Пен? – попита О’Нийл, когато тя затръшна вратата и се настани на задната седалка до него.

– Няма проблеми, Родж – отвърна асистентката му. – Но защо, по дяволите, не може да си го свърши сам?

– Виж, казах ти, има да се оправя с някакви неудобни лични проблеми и му трябва таен пощенски адрес. Сигурно си поръч-ва мръсни списания, знам ли. Така че без въпроси и нито дума на никого, нали?

О’Нийл беше раздразнителен, чувстваше се некомфортно. Ъркарт го беше заклел да пази тайна и той предполагаше, че ще е бесен, ако разбере, че е прехвърлил мръсната работа на Пени. Но той знаеше, че може да се довери на Пени. А и се възмущаваше, че Ъркарт се отнася с него като с момче за всичко и го кара да се чувства незначителен по такъв нелеп начин.

Когато таксито тръгна, той се облегна назад, а пръстите му започнаха нервно да ровят в джоба, докато напипаха малко найлоново пликче. Това скоро щеше да му оправи деня. Да му помогне да дойде на себе си.

Денят ставаше все по-горещ. Един мъж със спортно сако и широка шапка „Трилби“ решително влезе в клона на Обединена банка на Турция в Северен Лондон, на Севън Систърс Роуд. Той се представи на банковия служител от кипърски произход и поиска да открие сметка. Очите му бяха скрити зад очила с потъмнени стъкла и говореше с лек, но осезаем регионален акцент, който служителят не можа съвсем да определи.

Само след няколко минути мениджърът се освободи и бъдещият клиент бе въведен в една от по-вътрешните обители на банката. Размениха си любезности, преди мъжът да обясни, че живее в Кения, но е на посещение във Великобритания за няколко месеца, за да развие бизнеса си с ваканционни имоти. Той обмислял да инвестира в хотел, който се строи малко извън турския курорт Анталия, на южната брегова ивица на Средиземно море.

Мениджърът отвърна, че самият той не е бил в Анталия, но е чувал, че е красиво място, а банката, разбира се, с удоволствие ще му предостави услуги, от каквито има нужда. Подаде на бъдещия клиент прост формуляр за регистрация – име, адрес, други банкови референции и т.н. Клиентът се извини, че може да предостави банкови референции само от Кения, но обясни, че това е първото му пътуване до Лондон за последните двадесет години. Мениджърът увери по-възрастния мъж, че банката има опит с международни запитвания и банковите референции в Кения няма да представляват кой знае какъв проблем.

Клиентът се усмихна. Знаеше, че системата оперира в нейните си сладки времеви рамки. Щеше да отнеме поне четири седмици, докато стигнат до проверка на референциите, и поне още четири, докато се разкрие, че референциите са фалшиви. Достатъчно време за това, което бе намислил.