Майкъл Добс - Къща от карти

– Ами, сигурен съм, че... Както казвате, такива неща са скъпи... Вярвам, че има как... – за Бога, Ъркарт, съвземи се! – Г-н Джабвала, може ли да попитам колко смятате да дарите?

В отговор Джабвала завъртя шифровата ключалка на куфарчето и вдигна двете медни закопчалки. Капакът се отвори под напора на пружини и индиецът обърна куфарчето към Ъркарт.

– Дали 50 000 паунда са приемлив жест на подкрепа?

Ъркарт се пребори със зверското изкушение да вземе една от пачките и да започне да брои парите. Забеляза, че всяка купчина е от използвани банкноти по 20 паунда, пристегнати с гумени ластици, а не с банкови бандеролни ленти. Почти нямаше съмнение, че тези пари не са минали през официални сметки.

– Това е... много щедро, г-н Джабвала. Да, определено, както казах, много, много щедро. Но... малко е необичайно такова голямо дарение към партията да бъде... в брой.

– Скъпи ми г-н Ъркарт, сигурно разбирате, че през гражданската война в Индия семейството ми загуби всичко. Къщата ни и бизнеса ни бяха унищожени, едва спасихме живота си. Тълпата изгори до основи местната банка, а с нея всички депозити и документи. От централния офис на банката се извиниха, разбира се, само че без документация можеха да предложат на баща ми само съжаление, но не и средствата, които беше оставил при тях. Може да ви изглежда малко старомодно от моя страна, знам, но все пак предпочитам да се доверявам на каси, отколкото на касиери.

Зъбите на бизнесмена проблеснаха в широка, убедителна усмивка. Ъркарт ясно усещаше неприятности. Пое дълбоко дъх.

– Може ли да говоря направо, г-н Джабвала?

– Ама, разбира се.

– Понякога се случва новите дарители да очакват, че партията може да направи нещо за тях, обаче истината е, че нашите възможности са много ограничени...

Джабвала успя някак си да кимне разбиращо дори докато главата му продължаваше да се клати наляво-надясно.

– Не искам нищо друго, освен да бъда твърд поддръжник на министър-председателя. И на вас самия, г-н Ъркарт. Разбирате като депутат от нашия район, че бизнес интересите ми от време на време изискват приятелски контакт с местната власт по въпроси като разрешително за строеж или обществена поръчка. Може в някакъв момент да поискам съвет от вас, но ви уверявам, че не търся услуги. Не искам нищо в замяна. Абсолютно нищо, не, не! Освен може би да помоля, ако има как, със съпругата ми да имаме честта да се срещнем с министър-председателя в удобен момент, особено ако идва в нашия район. Дали това е приемливо? Ще значи страшно много за жена ми.

Петстотин паунда за чаша чай, петдесет бона за снимка с премиера. Този мъж предлагаше щедри сделки.

– Сигурен съм, че това може да се уреди. Може би вие и съпругата ви бихте искали да посетите един прием на Даунинг Стрийт?

– Би било голяма чест, разбира се. А може би има как да разменим няколко думи насаме с него, да му споделя огромния си личен ентусиазъм?

Значи малко повече от снимка, но това се очакваше.

– Вие разбирате, че министър-председателят няма как лично да приеме вашето дарение. Не би било, как да се изразя, деликатно от негова страна да се занимава с подобни въпроси.

– Разбира се, разбира се, г-н Ъркарт. Затова искам вие да приемете парите от негово име.

– Опасявам се, че мога да ви дам само най-обикновен приходен ордер. Може би е по-добре да занесете парите директно при ковчежниците на партията.

Джабвала вдигна ръце ужасен.

– Г-н Ъркарт, сър, аз не искам касова бележка. Не и от вас. Вие сте ми приятел. Позволих си волността дори да гравирам инициалите ви върху куфарчето. Вижте, г-н Ъркарт.

Той потупа инициалите с върха на пръста си. FU се мъдреше с дебели позлатени главни букви.

– Това е малък жест, който се надявам да приемете като благодарност за прекрасната ви работа в Съри.

Ти лукав, подкупващ, малък мръсник, мислеше си Ъркарт, като през цялото време отвръщаше на широката усмивка на Джабвала и се чудеше колко скоро щеше да получи първото обаждане по повод на някое разрешително за строеж. Би трябвало да изгони индиеца, но вместо това той се пресегна през масата и стисна сърдечно ръката на Джабвала. Една идея се оформяше в ума му. Този мъж и парите му безспорно щяха да донесат неприятности, за това вече нямаше и грам съмнение. Въпросът беше: неприятности за кого?

14 Основана през 1600 г., Британската източноиндийска компания ръководи търговията с Индия от името на Британската корона. Постепенно се превръща в управляващ и военен орган, който администрира британските територии в Индия до 1858 г.