Майкъл Добс - Къща от карти

Август беше предпазен вентил и затова правителствата имаха навика да се опитват да заравят лошите новини в последните дни на сесията, като често оставяха детайлите за публикация в „Хансърд“ страшно обемния официален доклад със стенограмите на парламента. По този начин информацията ставаше публично достояние, открито и ясно, но в момент, когато повечето депутати вече подреждаха бюрата си и се чудеха къде са прибрали паспортите си. Дори един-двама да хванат детайла, нямаше достатъчно време или удобен повод да се вдигне много врява. Истината и само истината, цялата истина – стига да ти се занимава да четеш ситния шрифт.

Ето защо беше неприятно, че някакво фотокопие на работна версия на документ за публикация в „Хансърд“ от министъра на отбраната беше открито цели десет дни преди датата, когато трябваше да бъде официално предадено, и то захвърлено под един стол в „Бара на Ани“, където депутати и журналисти се събираха да клюкарят. Още по-неловкото беше, че в документа се предвиждаха сериозни намаления на бюджета на Запаса, познат като Териториалната армия (ТА), на основание, че тя има все по-малко значение за приоритетите на правителството в ядрената ера. Случаят ставаше още по-специфично неудобен, защото кулоарният кореспондент от вестник „Индипендънт“ намери документа. Беше уважаван репортер, всички го харесваха, защото винаги проверяваше фактите в една статия. Така че когато се появи на първа страница на вестника му след четири дни, точно една пълна седмица преди лятната почивка, хората знаеха, че информацията е надеждна. Издънката скоро се превърна в хаос.

Възмездието дойде от необичайно място. Заплащането на запасняците не беше голямо, но членовете на ТА бяха многобройни и влиятелни. Беше въпрос на престиж. В избирателните райони навсякъде в страната имаше членове на висши постове, които с гордост носеха инициалите о.з. след името си: „Офицер от запаса“. Тези хора бяха служили и бяха готови да защитават честта на ТА до последна капка мастило.

Така че когато Камарата се събра да довърши последните дела с представителя на правителството в Камарата, въздухът беше нажежен не просто от жегата в средата на лятото, а и от обвинения в предателство и емоционални призиви за промяна на посоката, като почти всички те идваха от скамейките на правителството. На опозицията почти не й се наложи да си мръдне пръста, всички само седяха, облегнати като доволни лъвове на римска арена, и чакаха християните сами да им свършат работата.

Сър Джаспър Грейнджър, носител на Ордена на Британската империя, Пазител на мира и ревностен офицер от Запаса, беше станал на крака. Старият мъж гордо носеше внимателно изгладена карирана вратовръзка и тежък вълнен костюм от три части, като отказваше да направи компромис с личните си стандарти за облекло въпреки горещината в залата. Той беше един от доайените на задните скамейки и бе избран за председател на Комисията по отбрана в Долната камара. Думите му имаха тежест.

– Може ли да се върна на въпроса, повдигнат от няколко от уважаемите ми приятели, относно тези ненужни и изключително вредни редукции в бюджета? Нека представителят на правителството в Камарата не се съмнява колко важно място заема въпросът сред неговите съпартийци! – Гневът му нарастваше и разпенена слюнка се появи в ъгълчетата на устата му. – Има ли представа той каква вреда ще нанесе на правителството един такъв ход в идните месеци? Ще даде ли той на Камарата нужното време за дебат и отмяна на решението, защото, ако не го направи, ще остави правителството беззащитно срещу обвинения за лоша политика и ще остави страната ни беззащитна срещу лоши приятели?

Мощен рев на подкрепа се понесе от всички страни, освен от предните скамейки на правителството. Представителят на правителството в Камарата Саймън Лойд се изправи и се приготви още веднъж да заеме мястото си на катедрата; започваше да му се иска катедрата да е укрепена с торби пясък. Той беше разумен човек, с „яко дупе“, но през последните двадесет минути се печеше на жаравата и стана раздразнителен, като усети, че отговорите, които беше подготвил по-рано, не му предлагаха особена защита от гранатите, с които го замеряха собствените му съюзници. Радваше се, че министър-председателят и министърът на отбраната седяха до него на най-предната скамейка. Защо само той да страда? Запристъпва от крак на крак, недотам сигурен в аргументите си.

– Уважаемият ми приятел пропуска същественото. Документът, публикуван във вестниците, беше собственост на правителството и беше откраднат. Откраднат! Този проблем стои много по-високо, отколкото съдържанието на самия документ. Ако ще има дебат, нека бъде относно тази безочлива непочтеност. Вие сте човек на честта и опита и, откровено казано, се надявах да се присъедините към мен в осъждането на кражбата на важни правителствени документи. Моля да разберете, че като продължавате да обсъждате детайли от документа, все едно оправдавате едно престъпно деяние.