Майкъл Добс - Къща от карти

Кендрик се беше будил често през нощта и на следващата сутрин пак не му излизаше от ума това, което му каза О’Нийл. Защо ще отменят промоционална кампания за политическа инициатива, която би им донесла гласове? Нямаше никакъв скапан смисъл, освен ако... Освен ако самата инициатива, а не кампанията, беше проблемът. Със сигурност трябва да е това. Нали? Какво друго може да е? Или просто е твърде нов, за да разбира какво се случва? Колкото повече се мъчеше да напасне пъзела, толкова повече той се разместваше. Дали да запита, или директно да обвини? Въпрос или присъда? Знаеше, че ако е разбрал погрешно, първото и запомнящо се впечатление, което щеше да остави за себе си, ще бъде – глупакът в залата.

Съмненията все още бръмчаха из главата му като стършели, когато се изправи на крака. Моментната му несигурност стана причина шумотевицата в залата да затихне и представителите да усетят неговата нерешителност. Замръзна ли новият ни колега? Кендрик пое дълбоко въздух и реши, че няма какво да се мъчи да се държи на положение. Хвърли се презглава.

– Ще обясни ли министър-председателят пред всички в залата защо е отменил обещаната програма за разширение на болниците?

Без критика. Без обяснения. Без злобна фраза или отнесен коментар извън темата, който да даде на министър-председателя време, за да избегне въпроса или да се скрие от него. Залата се изпълни с мърморене, докато новият депутат от задните скамейки заемаше отново мястото си. Програмата за болниците? Отменена? В мача настъпи интересен обрат и всички триста и няколко присъстващи се обърнаха като един към Колингридж. Той с мъка се изправи, като чувстваше в момента, че кръво-снабдяването на мозъка му не работеше. Знаеше, че в червената му папка от брифинга няма нищо, което да му подаде реплика, нямаше реквизит, нямаше сламка за която да се хване. Информацията бе изтекла, беше открадната, той беше съсипан, беше прецакан. Усмихна се широко. Така се прави. Само тези, които седяха точно до него, можеха да видят бялото по кокалчетата на пръстите му, като се вкопчи в катедрата.

– Надявам се уважаемият джентълмен да не се оставя да го отнесе лятното настроение, поне преди да е дошъл август. Понеже той е от новите депутати, ще използвам възможността да му напомня, че за последните четири години под ръководството на това правителство имаше значително и реално увеличение на инвестициите в здравната система с около шест до осем процента.

Колингридж знаеше, че надменното му държание е неоправдано, но не можеше да намери правилните думи. Какво друго му оставаше?

– Здравната система беше най-облагодетелствана от успеха ни с намаляването на инфлацията и като направим сравнение...

Кацнал на по-горните зелени скамейки, Кендрик се взираше в него. Министър-председателят не го гледаше в очите, погледът му се рееше наоколо. Беше изгубен.

– Отговори на скапания въпрос – изръмжа Кендрик със северняшки акцент, който правеше този неделикатен коментар най-малкото очакван, ако не и приемлив.

Още няколко представители подеха като ехо същото.

– Ще отговоря на въпроса, както и когато преценя – отсече министър-председателят. – Това е жалка инсинуация от страна на опозицията. Какво се жалвате, като много добре знаете, че избирателите съвсем наскоро си направиха изводите и излязоха да подкрепят това правителство. Те ни подкрепят и аз повтарям, че ние сме решени да защитаваме интересите им и нуждите им в здравеопазването.

Неодобрителните викове, идващи от скамейките на опозицията, станаха по-силни и по-груби. Повечето от тях нямаше да бъдат записани в стенограмата от деня, редакторите на моменти имаха забележително избирателен слух, но виковете звучаха ясно в ушите на министър-председателя, всяка сричка от тях. От задните скамейки на неговата партия също се надиг-на смут, като хората, седящи там, се чудеха защо Колингридж просто не потвърди политиката с болниците и не му я навре отзад на Кендрик.

Колингридж продължи с мъка, като постоянно бе прекъс-ван.

– Нека Камарата знае, че... това не е обичайно за едно правителство... да се обсъждат детайлите на нови разходни планове предварително... Ще дадем изявление за намеренията си, когато му дойде времето.

– Направили сте го. Отменили сте скапаната програма, нали? – уважаемият и винаги неуважителен представител на ирландския Нюкасъл изригна от мястото си до пътеката.

Той извика толкова силно, че дори стенографът нямаше как да се направи, че не го е чул. Лицата по предните скамейки на опозицията се разтеглиха в широки усмивки, вече бяха готови да влязат в играта. Лидерът им, който седеше на не повече от два метра от Колингридж, се обърна към близкия си колега и прошепна, така че да се чуе, с уелски акцент: