Майкъл Добс - Къща от карти

– Това няма да е лесно – каза той.

– Провалът също не е лесно нещо.

– Имам ли ограничения? – попита той, като се опита да е толкова деликатен, колкото един такъв въпрос позволяваше.

Тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата, после влезе вътре, като го остави сам в нощта.

12 Публий Хораций Кокъл (507 пр.н.е.) – легендарен римски офицер, който защитава сам водещия към Рим мост над р. Тибър при нападението на етруските.

Познавах един човек, чиято памет беше толкова изветряла, че в продължение на три години не забеляза, че е закачил картина на Хауърд Ходжкин наобратно, обаче помнеше, че е бил в управителния съвет на галерия „Тейт“, което не беше истина. Стана министър на културата, разбира се. Чудя се какво ли стана с него след това.

Сряда, 30 юни

Барът за „външни лица“ в Камарата на общините е малка стая с тъмна ламперия и тихи ъгълчета, с гледка над река Темза, където членовете на парламента могат да заведат своите гости, които не са депутати. Обикновено е шумно и пълно със слухове и клюки, понякога с морални, а понякога и с физически разпри. На някои политици просто не им понася да са трезви.

О’Нийл се бе подпрял с един лакът на бара, докато се опитваше да не събори питието на домакина си с другия.

– По още едно, Стийв? – попита той безупречно облечения си събеседник.

Стивън Кендрик беше новоизбран депутат от опозицията, който все още си търсеше мястото. Той излъчваше смесица от сигнали, светлосивият му мохерен костюм на Армани и перлено-белите маншети контрастираха с халбата бира „Федерейшън“, която стискаше в ръка с безупречен маникюр.

– Знаеш по-добре от мен, че гостите не могат да си поръч-ват питиета. Както и да е, понеже съм тук само от няколко седмици мисля, че е твърде рано да съсипвам кариерата си, като ме хванат, че прекарвам твърде много време с ирландския сетер на министър-председателя. Или по-скоро ловджийската хрътка. Някои от моите по-консервативни колеги биха третирали това като предателство. Още по едно и това ми е мярката!

Той се ухили и намигна на барманката. Друга халба тъмна горчива течност и двоен водка с тоник се появиха пред тях.

– Знаеш ли, Родж, аз все още се щипя, за да проверя дали сънувам. Никога не съм очаквал наистина да стигна дотук. Все още не мога да преценя дали това е сън, или просто скапан кошмар.

Говореше с акцента от крайните квартали на Блекбърн.

– Странно нещо е съдбата, а? Когато работехме заедно в оная малка ПР агенция преди седем години, кой би предположил, че сега ти ще си главният мрънкач на министър-председателя, а аз най-новият и най-обещаващ депутат от опозицията?

– Не и малката руса телефонистка, на която се редувахме.

– Скъпата ни малка Ани.

– Мислех, че се казва Джени.

– Родж, не помня някога да си се вълнувал как точно им е името.

Старите закачки най-после разчупиха леда. Когато О’Нийл се бе обадил на новоизбрания депутат с предложение да пият по едно за доброто старо време, и на двамата им се беше сторило трудно да съживят лекотата на онази фамилиарност, която имаше между тях преди години. С първите няколко питиета си размениха леки словесни закачки, като избягваха темата за политиката, която вече доминираше в живота им. Сега О’Нийл реши, че е време да се пробва.

– Стийв, що се отнася до мен, нямам нищо против да ме черпиш цяла нощ. За Бога, както я карат моите шефове, и светец могат да превърнат в пияница.

Кендрик прие искреността му.

– Стана твърде сложно, твърде бързо това, със сигурност. На вашите май им се скъса ластикът на гащите. Дявол да го вземе, не мога да повярвам как се клюкари. Самюъл е бесен на Уилямс, че им чукна главите с премиера, Уилямс се сдърпал с Колингридж за прецаканите избори, Колингридж беснее за всичко и всички. Но пък всичко това е страхотно за мен!

– Всички са като ударени с мокър парцал, нямат търпение да излязат във ваканция. Вече мислят как да подредят багажа в колата.

– Надявам се, че няма да ми се разсърдиш, братле, ама твоите скоч лепенки ще трябва скоро да сложат край на това, иначе ще стане лошо. Може да съм още с мляко по устата в тия среди, обаче веднъж почне ли се с такива слухове, те заживяват собствен живот. Стават реалност. Но пък тук на помощ идваш ти и твоята мощна машина за връзки с обществеността, предполагам, нещо като 7-а кавалерия на хълма 13.

– По-скоро като последния отпор на Къстър – каза О’Нийл с известна горчивина.

– Какво става, Родж, чичо Теди ти взе всички оловни вой-ничета или какво?