Майкъл Добс - Къща от карти

– Роджър, като камшик съм се сблъсквал с всеки проблем, познат на човечеството. Занимавал съм се с мъж, който бие жена си, с прелюбодейци, измамници, хора с психически отклонения. Имал съм и случай на кръвосмешение. Разбира се, на него специално не му позволихме да се кандидатира пак, няма какво да се спечели от публичен скандал. Затова и никога не се чува за тези случаи. За мен кръвосмешението е отвъд границата, Роджър, но като цяло не сме тук да четем морал. Според мен, на всеки човек му се полага един порок – стига да остане в личния му живот.

Той направи пауза; блясъкът се връщаше в очите на О’Нийл, блясък на отчаяние.

– Един от моите младши сътрудници е доктор. Назначих го точно за да ми помага да разпознавам признаците на преумора. Все пак трябва да се грижим за над триста депутати, като всички те живеят под огромен стрес. Ще се изненадаш колко случаи на злоупотреба с дрога сме открили. Има една очарователна и напълно дискретна ферма, точно до Довър, където ги пращаме, понякога за няколко месеца. Повечето се възстановяват напъл-но; един от тях дори е министър – той се наведе, за да намали дистанцията помежду им. – Но е важно да ги хващаме навреме, Роджър. А кокаинът стана сериозен проблем напоследък. Казват ми, че е на мода, каквото и да значи това – твърде лесно се намира, да му се не види. Кара умния човек да се чувства брилянтен. Обаче жалко, че е толкова лесен за пристрастяване. И скъп.

Докато говореше, Ъркарт не откъсваше поглед от О’Нийл дори за секунда. Намираше нещо изящно и привлекателно в агонията, която сваляше кожата от гърба на О’Нийл. Всякакво съмнение в диагнозата се изпари, като видя треперещите ръце и устните, които шаваха, но не можеха да проговорят. Когато най-накрая О’Нийл намери думите, те прозвучаха като хленч.

– Какво говорите? Аз не съм наркоман. Не вземам дрога!

– Не, разбира се, че не, Роджър – Ъркарт възприе възможно най-успокоителния тон – Но приеми, че сигурно има хора, който биха могли да си извадят най-неприятните заключения за теб. А министър-председателят, както знаеш, особено в сегашното си настроение, не би рискувал с нищо. Искам да ми повярваш, че не става дума да осъждаме някого без процес, просто гледаме и на нас да ни е спокойно.

– Хенри не би повярвал на това! Нали не си му казвал... – О’Нийл остана без въздух, все едно бик го беше ударил с рога в гърдите.

– Разбира се, че не, Роджър. Искам да гледаш на мен като на приятел. Обаче председателят на партията...

– Уилямс? Той какво е казал?

– За дрогата? Нищо. Но се опасявам, че скъпият ни лорд не е от най-големите ти почитатели. Не се изказа ласкаво за теб пред министър-председателя. Смята, че теб трябва да виним за резултатите от изборите, а не него самия.

– Какво? – думата прозвуча като писък.

– Не се тревожи, Роджър, аз се застъпих за теб. Няма от какво да те е страх. Стига да имаш моята подкрепа.

Ъркарт знаеше какво прави, разбираше напълно параноята, която обзема съзнанието на един пристрастен към кокаина, и въздействието, което изфабрикуваната история как председателят злослови за него ще окаже върху крехките нерви на О’Нийл. Човекът ламтеше за популярност, която само дълго-срочното внимание от страна на министър-председателя можеше да му предостави; и това не беше нещо, което той можеше да понесе да загуби. „Стига да имаш моята подкрепа.“ Думите отекваха в ушите на О’Нийл. Всъщност това, което казваха, беше: „Едно подхлъзване и си мъртъв“. Паяжината на страха се затваряше около О’Нийл. Сега беше моментът да му се предложи изход.

– Роджър, виждал съм как клюките съсипват много мъже. Коридорите около Уестминстър могат да бъдат бойно поле. Ще бъде трагедия, която никога няма да си простя, ако те сложат на дръвника заради враждебността на Теди Уилямс или просто защото хората не са разбрали правилно уговорките ти с агенцията относно разходите, както и твоята... сенна хрема.

– Какво трябва да направя? – гласът умоляваше.

– Да направиш? Ами, Роджър, ще те посъветвам да ми се довериш. Имаш нужда от силен поддръжник във вътрешните кръгове на партията, особено сега. Нивото на водата се покачва, лодката на министър-председателя се пълни, няма и да се замисли да хвърли зад борда някой като теб, ако това ще му помогне да спаси себе си. За такива хора ти си просто баласт.

Думите имаха желания ефект. О’Нийл се гърчеше на стола, неадекватно се опитваше да отпие от вече празната чаша, старата кожена тапицерия скърцаше под него. Ъркарт спря за момент, за да улови всеки детайл.