Майкъл Добс - Къща от карти

– Ами невинаги е лесно, Франсис, както си се досетил. Не е толкова до заплатата, нали разбираш. Аз работя в политиката, защото съм очарован от нея и искам да играя някаква роля. Но ще бъде трагедия, ако се ореже бюджетът. Има още толкова много работа да се свърши.

Усмивката му беше широка, очите ясни, но започнаха да подскачат от тревога, когато осъзна какво му се казва. Започна нервно да си играе с чашата.

– Трябва да започнем работа за следващите избори отсега. Особено като се имат предвид всички тези нелепи слухове, които заливат публичното пространство с информация за разцепление в партията. Имаме нужда от позитивни публикации, а на мен ми трябва бюджет, за да го направя.

– Много вярна логика. А председателят благосклонен ли е? – Ъркарт повдигна вежди въпросително.

– Кога някой председател е бил?

– Може би има какво да се направи, Роджър. Ще ми се да мога да ти помогна. Много. Мога да отида и да разменя няколко думи с председателя относно твоя бюджет, ако искаш.

– Наистина ли? Това е страшно любезно от твоя страна, Франсис.

– Но има нещо, което първо трябва да те питам, Роджър. И трябва да говоря с теб направо.

Хладните очи на по-възрастния мъж гледаха право в очите на О’Нийл, регистрираха обичайното им блещукане. О’Нийл издуха шумно носа си. Също обичайно за него, както знаеше Ъркарт, заедно с потропването със средните два пръста на дясната ръка. Сякаш някакъв друг живот течеше вътре в О’Нийл, доста различен от заобикалящия го свят – живот, който излизаше наяве само чрез хиперактивния маниер на О’Нийл и конвулсивното потрепване в очите му.

– Имах посещение миналия ден, Роджър – стар приятел от времето, когато заемах директорски постове в Общината. Той сега е един от хората, които се занимават с финансите в рекламната агенция на партията. Много беше притеснен. Много дискретен, но много притеснен. Каза, че имаш навика да искаш от агенцията сериозни суми в брой, за да покриваш разходите си.

Потрепването спря за момент. Ъркарт се замисли всъщност колко рядко беше виждал О’Нийл да спре да шава.

– Роджър, нека те уверя, че не се опитвам да те провокирам или да те вкарам в капан. Това е изцяло между нас. Но ако ще ти помагам, трябва да знам фактите.

Лицето и очите пак се раздвижиха, когато отработеният смях на О’Нийл прозвуча отново, но този път нервно.

– Франсис, нека те уверя, че няма нищо нередно, абсолютно нищо. Глупаво е, разбира се, но се радвам, че повдигаш въпроса пред мен. Просто понякога имам разходи заради контактите ми и ми е по-лесно да ги възстановя с пари от агенцията, отколкото да разчитам на партийната машина. Например да черпя едно питие някой журналист или да изведа на обяд някой от сътрудниците на партията.

О’Нийл се разбърза с обяснението, като личеше, че то е репетирано.

– Нали разбираш, ако платя от джоба си, трябва да се отчета на партията. Там пък хич не си дават зор да ми подпишат един скапан чек – бавят се по два месеца, че и повече. Знаеш какви са, цяла вечност чакат мастилото да изсъхне. Честно казано, с това, което ми плащат, не мога да си го позволя. Затова си вземам парите през агенцията. Получавам ги веднага, а те ги прекарват през тяхното счетоводство. Това е като безлихвен заем за партията. А през това време аз мога да си върша работата. Сумите са наистина съвсем малки.

О’Нийл се пресегна за питието си, а Ъркарт сключи пръсти, като наблюдаваше внимателно как другият пресуши чашата си.

– Двайсет и две хиляди и триста паунда за последните десет месеца малко ли е, Роджър?

О’Нийл едва не се задави. Лицето му се изкриви, като се мъчеше едновременно да си поеме въздух и да изплюе очакваното опровержение.

– Въобще не става дума за такава сума – запротестира той.

Челюстта му увисна, чудеше се какво да каже. Тази част от обяснението не беше репетирал. Потръпването на О’Нийл в момента напомняше муха, хваната в паяжина. Ъркарт пусна още тънки нишки.

– Роджър, редовно си надписвал разходите към агенцията, без да отчиташ сумите, и то точно за двайсет и две хиляди и триста паунда от началото на септември миналата година досега. Това, което е започнало с малки суми в началото, през последните месеци стига до четири хиляди на месец. Няма как да почерпиш толкова питиета и обеди, дори по време на изборна кампания.

– Уверявам те, Франсис, че всички разходи, които съм направил, са били изцяло легитимни!

– Скъп е, нали? Кокаинът.

Очите на О’Нийл станаха стъклени, сковани от ужас.