Майкъл Добс - Къща от карти

– Лека нощ, Мати – каза Ъркарт и затвори входната врата.

Дейли Кроникъл , понеделник, 14 юни, първа страница:

Министър-председателят шокира много наблюдатели вчера, когато обяви, че няма да има никакви промени в Кабинета. След като се съветва няколко часа с председателя на партията лорд Уилямс, както и с Камшика, Франсис Ъркарт, заповедта, която Хенри Колингридж даде на партията, беше „държим курса“.

Въпреки това късно вечерта източници от висшите ешелони на Уестминстър изразиха удивлението си от неговото решение. В някои кръгове то се възприема като разкриващо слабите позиции на премиера след кампанията, която за мнозина изглеждаше вяла.

Увеличават се предположенията, че за Колингридж е малко вероятно да се пребори на следващи избори, а изглежда, някои министри вече правят маневри за по-добра позиция в случай на предсрочни вътрешнопартийни избори. Един министър от Кабинета сравни премиера с „капитана на „Титаник“ в момента, когато навлиза в ледовити води“.

Решението да не се правят промени в Кабинета е първият подобен случай в историята след войната и се тълкува като най-ефективния начин Колингридж да държи къкрещите междуособици в Кабинета под контрол. Вчера вечерта Камшикът защити решението като „най-добрият начин да се продължи работата“, но вече има спекулации за вероятни претенденти в евентуални партийни избори за нов лидер.

Лорд Уилямс, с когото се свързахме снощи, описа всякакви такива предположения като „пълни глупости“. Той каза: „Министър-председателят осигури на партията четвърта историческа изборна победа. В момента сме в отлична форма“. Позицията на Уилямс като председател на партията би била от решаващо значение при избори за нов лидер, а и за него се знае, че е близък с Майкъл Самюъл, министър на околната среда, който би могъл да е един от претендентите.

Опозицията побърза да се нахвърли върху това, което те определят като нерешителност от страна на министър-председателя. Лидерът на опозицията каза: „Пожарът на недоволството е разпален в правителството. Не мисля, че г-н Колингридж има силата и подкрепата да го потуши. Вече чакам с нетърпение следващите избори“.

Източник от високите ешелони на правителството описа ситуацията като „едно голямо дърво, което започва да гние“.

11 Код на честта, клетва за мълчание.

Някои хора така и не успяват да живеят с принципите си. В Уестминстър помага, ако те виждат да обядваш с тях от време на време, но не твърде често, за да не изглежда, че се правиш на светец.

Вторник, 22 юни

На О’Нийл му беше станало приятно, макар че в началото се изненада от поканата на Ъркарт за обяд в клуба на Сейнт Джеймсез Стрийт. Камшикът никога не беше показвал топли чувства към него, откакто се занимаваше с комуникацията на партията, но сега му беше предложил да „отпразнуват великолепната работа, която беше свършил за кампанията“. О’Нийл го прие като признание за издигането му в партията.

А и обядът си го биваше с всички тези гарнитури. О’Нийл, пренапрегнат както винаги, беше пийнал за отскок няколко силни коктейла водка с тоник, преди да пристигне, но се оказа, че не е имало нужда. Две бутилки „Шато Талбо“ от 78-а и няколко големи коняка бяха достатъчни дори за неговия ирландски апетит. Беше говорил твърде много, знаеше си, винаги така правеше, но не можеше да се възпира. В миналото Ъркарт го беше карал да се чувства нервен. Имаше нещо в хладната резервираност на този човек, както и във факта, че веднъж бяха чули Ъркарт да го нарича „момчето от маркетинга“, но той се беше оказал учтив домакин, докато гостът му не спираше да плямпа. Сега седяха във внушителните фотьойли от естествена кожа, които бяха разположени около масите за снукър в задната стая на клуб „Уайтс“. Когато не се играеше на масите, мястото предлагаше тихо и уединено пространство за членовете на клуба и техните гости.

– Кажи ми, Роджър, какви са плановете ти сега, след като минаха изборите? Ще останеш ли с партията? Не можем да си позволим да загубим човек като теб.

О’Нийл се озъби в още една победоносна усмивка, загаси цигарата си с надежда, че може да му бъде предложена някоя хубава хаванска пура, и увери домакина, че ще остане колкото дълго го иска министър-председателят.

– Но как ще можеш да си го позволиш, Роджър? Може ли да бъда малко недискретен? Знам колко малко плаща партията на служителите си, а и парите винаги са кът след избори. Следващите няколко години най-вероятно ще бъдат трудни. Заплатата ти ще бъде замразена, бюджетът ти орязан. Винаги едно и също, ние, политиците, все сме късогледи. Не си ли съблазнен от някоя от по-щедрите оферти, които сигурно получаваш отвън?