Майкъл Добс - Къща от карти

– Едва ли ще е честно.

– Честно? Това, което се случи преди малко, честно ли беше? Да ми ползват задника за пощенска кутия?

– Но...

– Няма „но“, Франсис. Щом се случи веднъж, значи може да се случи пак и най-вероятно така и ще стане. Обвинявай, намеквай, каквото искаш, дявол да го вземе. Тук не се води протокол. Но искам имена!

Юмрукът на Колингридж се стовари върху бюрото толкова силно, че настолната лампа подскочи.

– Щом настояваш, ще си позволя да спекулирам. Но разбираш, че не знам нищо със сигурност... По пътя на дедукцията: като вземем предвид времевата рамка, изглежда по-вероятно да е изтекло от вчерашната среща на комисията в Кабинета, отколкото от днешната среща в пълен състав на Кабинета. Съгласен ли си?

Колингридж кимна.

– Освен теб и мен, кой е в тази комисия?

– Финансовият министър, секретарят по финансите... здравеопазването, образованието, търговията и индустрията.

Министър-председателят изреди членовете на Кабинета, които бяха присъствали. Ъркарт не каза нищо, карайки Колингридж да завърши разсъждението сам.

– Ами, двамата от финансите няма как да имат интерес да изтече информация за нещо, което самите те са оплескали. Но този на здравеопазването беше твърдо против, така че Пол Макензи има причина да го направи. Харолд Ърл от образованието винаги е бил голяма уста. А Майкъл Самюъл има навика да е в компанията на медиите по-често, отколкото ми харесва.

Подозренията и съмненията, които дебнат в най-мрачните предели на съзнанието на един министър-председател, излизаха на бял свят.

– Има и други възможности, Хенри, но не мисля, че са толкова вероятни – присъедини се Ъркарт. – Както знаеш, Майкъл е много близък с Теди Уилямс. Те обсъждат всичко заедно. Може да е изтекло и от щаба на партията. Не от Теди, разбира се, сигурен съм, че той не би... Но някой от служителите може да го е направил. Някои от тях така и не се научиха да пускат водата в тоалетната.

Колингридж остана мълчалив и угрижен известно време.

– Може ли да е бил Теди наистина? – втренчи се той замислено. – Никога не е бил най-големият ми фен, от различни поколения сме, но го довлякох от бунището и го направих един от нас. И така ли ми се отплаща?

– Това е само подозрение, Хенри...

Министър-председателят се отпусна в стола си, изтощен, без сили да се бори повече с тази мисъл.

– Може би напоследък разчитам твърде много на Теди. Мислех, че той няма сметки за разчистване, че вече няма амбиции, не и в Камарата на лордовете. Един от старата гвардия. Лоялен. Сбърках ли, Франсис?

– Не знам. Ти поиска да спекулирам.

– Разбери какво е станало, Франсис. Направи каквото трябва. Искам го, който и да е. Искам да му закачим топките на ушите и цял Уестминстър да го чуе как пищи.

Ъркарт кимна, сведе глава, както приляга на един слуга, но всъщност не искаше министър-председателят да види задоволството, което танцуваше в погледа му. Колингридж беше дал старт на ловния сезон. Ъркарт беше отново в хълмистите поля на Шотландия, здраво стъпил сред храсталака, чакащ дивеча да изскочи.

13 Кавалерията от последната битка на ген. Къстър във войните между американската армия и местното индианско население.

Христофор Колумб е бил огромно разочарование. Като е отплавал, не е знаел къде отива, а като е пристигнал, не е знаел къде е бил. Ако искаш да прецакаш местното население, по-добре си стой у дома.

Петък, 16 юли – четвъртък, 22 юли

Животът в Камарата на общините може да бъде вълнуващ, от време на време има исторически моменти, но това не е ежедневие. Ежедневието там е гадно. Дълги часове тежка работа, твърде много преструвки и твърде малко отдих – всичко това гарантира, че дългата лятна почивка примамва депутатите като оазис в пустиня. А докато чакат да стане време, търпението изтънява, а нервите се оголват. В дните преди ваканцията Ъркарт ходеше из коридорите и баровете в Камарата, като се опитваше да повдига духа и да успокоява съмненията на много от заемащите по-нисши постове в правителството, които ставаха все по-тревожни заради все по-недодяланата работа на Колингридж. Духът се срива по-лесно, отколкото се изгражда и много от старите кримки смятаха, че Ъркарт май се престарава, а прекомерните му усилия по-скоро напомняха на повечето хора, че министър-председателят се е озовал в изненадващо бурни води; но ако изобщо Камшика имаше някаква вина, то тя се приписваше на неговата изключителна, на моменти агресивна лоялност. Но какво значение имаше? Бризът на Южна Франция така приласкаваше, че скоро щеше да отвее много от грижите, свързани с парламента.