Майкъл Добс - Къща от карти

Психически отклонения? Ами може и така да се каже, макар че не ми е работа да коментирам, но знам, че наскоро е загубила работата си във вестник „Кроникъл“ и не е могла да намери друга работа. Не мога да кажа дали е напуснала, или е била уволнена. Но явно е живеела сама. Тъжен случай.

Когато се приближи към мен на покрива, ми се стори разстроена и с неугледен вид. Няколко човека, включително един неин колега от пресата и един от полицаите в двореца, могат да свидетелстват за това. Тя поиска да й дам работа. Аз й казах, че това не е възможно, но тя настояваше и настояваше, изпадна в истерия. Опитах се да я успокоя, но тя ставаше все по-зле. Стояхме до перилата и тя заплаши, че ще се хвърли. Аз тръгнах да я хвана, но изглежда, тя се подхлъзна на леда, атмосферните условия бяха коварни и преди да се усетя или да мога да я спра, тя просто изчезна. Дали го е направила нарочно? Надявам се, че не. Такава трагична загуба на един млад живот.

Това не е най-добрият начин да започна кариерата си на министър-председател, разбира се, че не е. Известно време се чудих дали да не се оттегля, вместо да влача този товар със себе си. Но вместо това реших да се занимая лично с проблемите с психическите разстройства при младите. Трябва да правим повече. Никога няма да забравя този тъжен момент на покрива. Може да звучи странно, но вярвам, че страданието на тази млада дама ще ми даде сили, нещо, за което да се боря. Разбирате ме, нали?

Започвам мандата си на Даунинг Стрийт с подновена решимост да сплотя хората, да сложа край на постоянния цинизъм, който подкопава корените на нацията ни и да отдам себе си за каузата на страната ни. Ще се уверя, че смъртта на г-ца Сторин няма да бъде напразна.

А сега, моля да ме извините, но имам работа да върша.

31 (анг.) bobby – полицай с по-скоро символична функция, който помага на гражданите.

Преди двадесет и пет години ми се случи най-славната, великолепна и грандиозна издънка. Тя промени изцяло живота ми. Това беше тази книга: „Къща от карти“.

Бях на малкия остров Гозо и бях в отвратително настроение. Започнах да се оплаквам от всичко – от слънцето, от морето и особено от последния бестселър. Скоро на партньорката ми й писна.

– Стига си се държал толкова надуто – каза тя. – Ако мислиш, че можеш да се справиш по-добре, за Бога, давай, направи го. Не съм дошла на почивка, за да те слушам как дуднеш за тази проклета книга!

Провокиран от думите й, аз отидох при басейна. Никога не бе ми хрумвала идеята да напиша книга, но сега бях въоръжен с тефтер, химикалка и бутилка вино – всичко, от което имах нужда, за да стана писател, само ми липсваха тези досадни детайли като герой и сюжет. За какво да пиша? Мислите ми ме върнаха няколко седмици назад към причината да съм толкова начумерен и да се чувствам толкова зле.

Щабът на Консервативната партия, 1987. Седмица преди деня на изборите аз бях шеф на администрацията на Маргарет Тачър. Тя беше напът да спечели рекордния трети пореден мандат, но комбинацията от едно сгрешено проучване на общественото мнение и нехарактерна за нея нервност й внушаваше, че може и да загуби. Дни наред не беше спала като хората, имаше страшен зъбобол и беше убедена, че някой друг също трябва да страда. Този някой бях аз. В деня, който после стана известен като „несигурния четвъртък“, тя влезе с гръм и трясък, обърна всичко наопаки и беше брутално несправедлива. Метафоричната й дамска чанта се стоварваше по гърба ми отново и отново. Щях да стана още една бележка под линия в историята.

Когато излязохме от стаята, тази мъдра стара сова, заместник министър-председателят Уили Уайтлоу, поклати глава и заяви: „Тази жена не може да спечели вече никакви избори.“ Той бе съзрял семената на самоунищожението, които много скоро щяха да станат очевидни за целия свят.

Докато седях край басейна, думите на Уили все още звъняха в ушите ми. Пресегнах се за химикалката и бутилката вино. Три бутилки по-късно бях открил моя герой – с инициали FU както и сюжет. Свалянето на един министър-председател. Така се родиха Франсис Ъркарт и „Къща от карти“.

Нямах намерение книгата да бъде публикувана – за мен това беше просто малка лична терапия, но поради страхотна и напълно непредвидена щастлива случайност, тя скоро стана бестселър, а Би Би Си я превърнаха в сериал с награди и с участието на великолепния Ян Ричардсън. Пенсионирах се, огорчен от политиката, и посветих цялото си време на писането. Сега, двадесет и пет години след като книгата бе публикувана, FU променя живота ми отново. На сцената излизат Кевин Спейси и неговият сензационен сериал. Моята къща от карти се гради отново.