Майкъл Добс - Къща от карти

– Не знам. Може да е всеки от конференцията, според мен. Всеки в хотела в Борнмът.

– Пени, няма как да е така! Който е искал да изнудва Патрик Ултън, е трябвало да знае, че ти спиш с него.

– Родж знаеше. Но той никога не би... Или може да е той?

Тя произнесе последното с умолителен тон, отчаяно очакваща да получи уверение, че това не е възможно. В нея започваха да се прокрадват съмнения.

– Някой е изнудвал и Роджър. Някой, който е знаел за проблема му с наркотиците. Някой, който го е накарал да подхвърля документи на медиите и да фалшифицира компютърни файлове, и всички други неща. Някой, който...

– Го е убил?

– Да, така мисля, Пени – каза тя меко.

– Защо...? – проплака Пени.

– За да прикрие следите си.

– Ще разбереш ли кой е, Мати? Заради мен.

– Ще опитам – каза тя. – Просто не знам откъде да започна.

Навън беше пронизващ студ, но Мати сякаш не забелязваше това. Умът й беше като коша й за пране, преливащ от захвърлени идеи, а докато се опитваше да рови в него, тя прекара деня си, като се самонаказваше. Беше излязла за дълъг крос в парка, беше се хвърлила да почисти всяко ъгълче на апартамента, изглади дори бельото си, но нищо не помагаше. Смъртта на О’Нийл беше затръшнала вратата за всяка идея в главата й. Вечерта се обади на Крайевски.

– Ела, Джони. Моля те.

– Явно си отчаяна.

Тишината от другата страна не подобри настроението му.

– Ама навън се скъсва да вали сняг – запротестира той.

– Така ли?

– Дай ми двайсет минути – промърмори той, преди да затвори телефона.

Оказаха се по-скоро четиридесет. Той се появи с голяма кутия пица.

– Това за мен ли е? – попита тя, като отвори вратата. – Колко мило.

– Не, всъщност е за мен. Предположих, че вече си вечеряла – въздъхна той. – Но мисля, че ще стигне и за двама ни.

Беше решил да не прави нещата лесни за нея. Тя не заслужаваше.

Довършиха пицата, облегнали гърбове на стената във всекидневната й, трохи бяха разпилени около тях, кутията – захвърлена настрана, почистеният под отново беше оклепан.

– Каза ли на Грев, че пиша книга? – попита тя.

Той избърса пръсти в хартия от една кухненска ролка.

– Реших да не го правя. Не мисля, че е добра идея да знае, че още поддържаме контакт. Ти не си точно служител на месеца в „Кроникъл“, Мати. Както и да е – добави той и горчивината отново се появи в гласа му, – всеки би решил, че спя с теб.

– Нараних те, нали?

– М-да.

– Съжалявам.

– Винаги има шанс поне да вляза в някоя бележка под линия в тази твоя книга.

– Историята става все по-голяма и по-голяма, Джони, но още не знам края, не съм открила липсващото парче.

– Което е?

– Кой е убил О’Нийл.

– Какво – извика той изплашено.

– Само това се връзва – каза тя, като пак се оживи и разпали. – Нищо, което се случва напоследък, не е съвпадение. Разбрах, че някой нарочно е изнудвал Ултън, за да се откаже от изборите. Някой го е отстранил точно както са отстранили Колингридж и Макензи, предполагам и Ърл. И О’Нийл.

– Имаш ли представа какви ги говориш? Този тъп нещастник е умрял от свръхдоза. Това да не ти е КГБ.

– Що се отнася до О’Нийл, може и КГБ да са.

– Божичко!

– Джони, изправени сме пред някого, който не би се спрял пред нищо.

– Но кой? И защо?

– Там е скапаният проблем. Не знам! Всичко води към О’Нийл, а сега него го няма!

Тя изрита ядосано празната кутия от пица.

– Виж, не е ли много по-лесно да предположим, че всичките тези глупости ги е свършил самият О’Нийл? – попита той.

– Но защо му е да се замесва?

– Не знам. Изнудване. Пари за дрога може би. Власт може би. Пристрастените никога не знаят кога да спрат. Забъркал се е в нещо твърде сериозно и се е изплашил. Изгубил е контрол и се е самоубил.

– Кой се самоубива в обществена тоалетна? – каза тя презрително.

– Мозъкът му е бил изпържен!

– И който го е убил, се е възползвал точно от това!

И двамата се задъхваха от яд, облегнати рамо до рамо и все пак в далечни, различни светове.

– Дай отначало – каза упорито Крайевски, опитвайки още веднъж. – Изтеклата информация. Да играем на мотив и възможности.

– Парите не са били мотив. Няма признаци за това.

– Значи е било мръсна игра за власт.

– Съгласна. Което значи, че О’Нийл не е човекът, който стои зад това.

– Имал е възможности обаче.

– Не и за всичките документи. Част от тях са от правителството, а не от партията. Строго секретни материали, до които нямат достъп дори някои от членовете на Кабинета, камо ли някакъв служител.