Майкъл Добс - Къща от карти

– Знаеш, че можеш.

Тя го целуна.

– Това няма да продължи вечно и аз знам това, но като приключиш с мен, ще знам повече за себе си и за нещата, които искам.

– Които са?

– Власт. Какви са границите й. Какви компромиси изисква. Какви заблуди.

– Аз ли те направих толкова цинична?

– Искам да бъда най-добрият политически журналист в страната, а може би и в целия свят.

– Ти ме използваш! – засмя се той.

– Надявам се да е така.

– Ние сме различни по толкова много начини, ти и аз, Мати, но някак си имам чувството, че ако мога да бъда уверен в твоята... – той потърси подходяща дума – лоялност, тогава за известно време целият свят може да те следва с една стъпка по-назад.

Тя прокара леко пръст по устните му.

– Мисля, че е повече от лоялност, Франсис.

– Не може да влизаме твърде надълбоко, Мати. Светът няма да ни позволи.

– Но тук сме само ти и аз, Франсис.

Тя се плъзна отгоре му още веднъж и този път той извика, но не от болка.

30 Когато критици обвиняват Наполеон, че печели битките си с късмет, той отговаря: „Дайте ми генерали-късметлии“, защото късметът идва при тези, които виждат възможността и я грабват.

Понякога се мразя за слабостите си. Но като цяло ми е по-лесно да мразя другите.

Понеделник, 29 ноември

Чистачът откри тялото малко след като дойде за смяната си в 4:30 в една мрачна, мразовита сутрин на бензиностанцията на главен път М27 близо до Саутхемптън. Той чистеше тоалетните, когато откри, че една от вратите на кабинките не може да се отвори. Наближаваше шестдесет и осмият му рожден ден и той изпсува, като сгъна старите си стави, за да надникне под вратата. С мъка се наведе, но накрая забеляза две обувки. Тъй като към обувките имаше и чорапи, и крака, той нямаше нужда от повече информация, за да задоволи любопитството си. Вътре имаше човек и независимо дали беше пиян, умрял или умиращ, това щеше да прати целия му работен график по дяволите. Старецът изпсува отново и се затътри да извика отговорника на смяната.

Отговорникът разви ключалката с отвертка, за да отвори вратата, но явно коленете на мъжа вътре я запречваха и колкото и да натискаше, не можа да я отвори повече от няколко сантиметра. Той бръкна зад вратата в опит да мръдне коленете, но вместо това напипа една увиснала ръка, която беше студена като лед. Той отскочи ужасено и веднага изми педантично ръцете си, преди да отиде със залитане да се обади на полицията за линейка, докато чистачът остана на пост при тялото.

Полицията пристигна малко след 5:00 часа и опитът им в такива случаи си каза думата, като за секунди откачиха вратата от пантите. Тялото на О’Нийл, напълно облечено, беше свито до стената. Лицето му нямаше цвят и беше разтеглено в зловеща маска с оголени зъби. Очите бяха ококорени. В скута му полицията намери две части от ламаринена кутийка, а на пода до него откриха найлоново пликче с малко бял прах вътре и куфарче, пълно с политически брошури. Откриха и няколко зрънца от белия прах по кожата на куфарчето, което О’Нийл явно е използвал като равна повърхност. От единия му свит юмрук те успяха да измъкнат една измачкана банкнота от двадесет паунда, която е била свита на фуния, преди да бъде смачкана от предсмъртните гърчове на О’Нийл. Другата му ръка беше изпъната над главата, като че ли озъбеният труп даваше един последен, ужасен салют за сбогом.

– Още един наркоман взе последната си доза – промърмори полицейският сержант към по-младия си колега. – По-често ги намираме със забодена игла в ръката, но този, изглежда, е изи-грал балета на умиращия лебед с кокаин.

– Не знаех, че е смъртоносен – каза другият.

– Може сърцето му да не е издържало. Или е взел нещо некачествено. Много се продава по разни отбивки по магистралите и тия друсалки въобще не знаят какво си вкарват в организма. Понякога вадят лош късмет.

Той започна да пребърква джобовете на О’Нийл за някакви документи за самоличност.

– Айде, да почваме, малкия. Вземи се обади на проклетите фотографи да дойдат да запечатат тая гнусна сценка. Няма какво да седим тука и да се помайваме, нали така... г-н Роджър О’Нийл.

Беше намерил портфейл, в който имаше няколко кредитни карти.

– Чудя се кой е или по-скоро кой е бил този.

Стана 7:20, докато представител на следователя разреши преместването на тялото. Санитарите се мъчеха да измъкнат сгърчения труп от кабинката и да го сложат на носилка, когато се чу глас по радиостанцията. Тялото не само си имаше име, а и досие.