Майкъл Добс - Къща от карти

– А Теди Уилямс?

– Защо му е да краде собствените си файлове? Най-малкото пък такива, които пратиха неговия любимец Самюъл в канавката.

– И...

– Правителството. Трябва да е някой от правителството.

Крайевски откри късче пица, залепнало за зъбите му, и го затъркаля с език из устата си, докато мислеше.

– Имаш ли списък с министрите от Кабинета?

– В някое чекмедже.

– Тогава стани си от прекрасния задник и го намери.

След известно ровене, което изобличи частичния провал на опитите й да почисти, тя откри списъка сред една купчина документи и му го подаде. Той отиде до работната й маса и помете с ръка купчините книги и остатъци от какво ли не в единия край, докато отдолу се показа гладката, ламинирана бяла повърхност. Белотата на масата беше като празен лист, който чака да бъде запълнен. Той взе един молив и започна да пише двадесет и двете имена.

– Добре. Кой може да е отговорен за изтеклата информация? Давай, Мати. Мисли!

Тя крачеше из стаята и се опитваше да се концентрира, мъчеше се да се ориентира в бюрократичния лабиринт.

– Има два документа, които биха могли да изтекат само от Кабинета – каза тя най-накрая. – За орязването на Териториалната армия и за одобрението на лекарството на „Ринокс“. Мисля, че може да добавим и отмяната на схемата с болниците; така и не повярвах, че О’Нийл и партията са били замесени там.

– Кой в правителството би знаел за тези неща?

– Всеки, който е бил в съответната комисия в Кабинета.

– Готов съм, когато кажеш – каза той, като държеше молива.

Тя започна бавно да изрежда имената на членовете на различните комисии в министерството, които биха могли да знаят за тези решения.

– Така, за орязването на ТА – започна тя. – Министърът на отбраната, на финансите.

Съставът на комисиите в Кабинета трябваше да бъде тайна, но беше и предмет на постоянни клюки от страна на запознати в коридорите на властта.

– Министър-председателят, разбира се.

Тя броеше на пръсти.

– Министърът на труда, а също и външният министър.

Той сложи отметки до имената в списъка.

– За схемата с болниците е била съвсем друга комисия. Министърът на здравеопазването, финансовият, на търговията, образованието, околната среда. Мисля, че са това.

Още отметки.

– Но за одобрението на „Ринокс“... Мамка му, Джони, това не би трябвало да е минавало през която и да е комисия в Кабинета. Това е вътрешен въпрос и е само от компетенцията на Министерството на здравеопазването. Министър-председателят би знаел за това, разбира се, но не мога да се сетя за друг.

Тя застана до него и двамата се наведоха над масата, взирайки се в неговите драсканици. Като преглеждаше списъка, раменете й увиснаха.

– Май оплескахме системата – промърмори тихо Крайевски.

Имаше само едно име с три отметки до него, само един човек, който е имал достъп и до трите изтекли документа, само един човек, когото можеха да обявят за виновен. Хенри Колингридж. Човекът, който беше жертвата на всичко това. Усилията им бяха довели до най-абсурдното заключение.

– Мамка му! – възкликна тя с горчивина.

Обърна се, ритна отново смачканата кутия от пица и навсякъде се разхвърчаха трохи. После ядът й премина в тихи сълзи, които започнаха да се хлъзгат от бузите надолу по извивките на гърдите й. Той я прегърна.

– Съжалявам, Мати – прошепна той. – Явно си е бил Роджър от самото начало.

Той целуна бузите й, вкуси солта на сълзите й, после целуна устните й по начин, който се надяваше да я отнесе далеч от тъгите й. Тя се отдръпна рязко.

– Какво има, Мати? – попита той, огорчен. – Понякога сме толкова близки и после...

Тя не отговори, а заплака още по-силно; той реши да направи един последен опит.

– Може ли да остана през нощта?

Тя поклати глава.

– На дивана?

Пак клатене на глава.

– Навън вали сняг като в Аляска – примоли се той.

Тя вдигна поглед и прошепна:

– Съжалявам, Джони.

– Значи все пак има някой друг, нали?

Отново не последва отговор.

Той затръшна вратата след себе си толкова силно, че листовете литнаха и се разпръснаха по пода.

Уестминстър е зоологическа градина. Там може да видите велики зверове, затворени зад решетки, с изпити сили, със смазан дух, обект на подигравки от страна на малките умове, незаинтересовани от великите идеи.

Аз предпочитам джунглата.

Вторник, 30 ноември

Сутрешните вестници удариха по изтривалките пред вратите на милиони домове като езици на погребални камбани за кандидатурата на Самюъл. Един по един всички редактори застанаха в редиците на Ъркарт, не само от изданията в империята на Ландлес, но и повечето други. Понякога дори редакторите обичат да играят на сигурно, да плуват с прилива, а той се движеше безмилостно в посоката на Ъркарт.