Майкъл Добс - Къща от карти

– А така – каза сержантът, – сега ще стане мазало. Ще дойдат от криминалния отдел, старши офицери, даже началникът идва да хвърли един поглед на тоя.

Той почеса брадичката си и се обърна към голобрадия си колега.

– Работата стана дебела. Явно нашият човек под одеялото е бил важна политическа фигура с връзки на Даунинг Стрийт. Гледай да напишеш много добър доклад, малкия. Буква по буква. Може пък да стане бестселър, де да знам.

Мати беше под душа, отмивайки и последните следи от предната вечер, когато звънна телефонът. Беше Крайевски, обаждаше се от редакцията на „Кроникъл“.

– Малко раничко си станал, Джони – опита се да се оплаче тя, преди той да я прекъсне.

– Трябва да знаеш това. Още едно от твоите невероятни съвпадения. Току-що пристигна от осведомителните агенции. Явно полицията в Саутхемптън само преди няколко часа е открила твоя Роджър О’Нийл мъртъв в една обществена тоалетна.

Тя се закова на място, гола, от нея се стичаше вода по килима, но тя не обърна внимание.

– Кажи ми, че това е някаква безвкусна шега за добро утро, Джони. Моля те.

– Явно ми е писано все да те разочаровам, Мати. Съвсем сериозно говоря. Вече пратих репортер на мястото, но от местната полиция били повикали отдел „Наркотици“. Говори се, че е свърхдоза.

Мати потръпна, когато едно от парчетата на пъзела падна на мястото си.

– Значи това било. Бил е наркоман. Нищо чудно, че се държеше толкова странно.

– Не е бил типът човек, който искаш да седи на аварийния изход в самолета ти, а?

Той се опита да се пошегува, но от другата страна на линия-та се чу вой на страдание и ярост.

– Мати, какво, за Бога...?

– Той беше нашият човек. Единственият, за когото знаехме със сигурност, че е замесен в мръсната игра, единственият, който беше оставил някакви отпечатъци по всичко. Единственият, който можеше да ни помогне да разгадаем тази скапана мистерия. Сега изчезва от сцената само един ден преди да изберат новия министър-председател. Връщаме се от нулата. Не разбираш ли какво става, Джони?

– Какво?

– Не може да е съвпадение. Било е убийство!

Веднага щом навлече някакви дрехи, дори без да изсуши косата си, Мати се втурна да търси Пени Гай, макар че на пръв поглед изглеждаше безсмислено. Тя натиска звънеца на входа на блока й няколко минути, но без отговор, докато една млада жена излезе забързано отвътре, оставяйки вратата открехната, и Мати се вмъкна. Тя взе скърцащия асансьор до третия етаж и откри апартамента на Пени. Чука на вратата още няколко минути, преди да чуе тътрене на крака и превъртане на ключ. Вратата се отвори бавно. В първия момент нямаше и следа от Пени, но когато Мати влезе, видя Пени да седи тихо на дивана, пердетата бяха спуснати, очите й се взираха в нищото.

– Разбрала си – прошепна Мати.

Агонията, която прокарваше дълбоки линии по лицето на Пени, беше достатъчен отговор. Мати седна до нея и я прегърна. Пръстите на Пени бавно се вкопчиха в ръката на Мати, както удавница се хваща за носещо се по течението дърво. Когато най-накрая Пени проговори, гласът й трепереше, пропит от мъка.

– Той не заслужаваше да умре. Може и да беше слаб човек, но не беше лош. Беше много мил човек.

– Какво е правил в Саутхемптън?

– Отиде да прекара уикенда с някого. Не искаше да каже с кого. Беше една от глупавите му тайни.

– Имаш ли предположение?

Пени поклати глава сковано, едва забележимо.

– Знаеш ли защо е мъртъв? – попита Мати.

Пени се обърна и я погледа, в очите й гореше обвинение.

– На теб не ти пука за него, нали? Само от какво е умрял.

– Съжалявам, че е мъртъв, Пени. Също така съжалявам, защото смятам, че върху него ще падне вината за много неща, които се случиха напоследък. А не мисля, че това е справедливо.

Пени премигна бавно, като първокласник пред задача от висшата математика.

– Но защо ще обвиняват Роджър?

– Мисля, че са му готвили капан. Някой е използвал Роджър, изнудвал го е и го е въвлякъл в мръсната си политическа игра, докато Роджър е изпуснал нервите си.

Пени се замисли за момент.

– Не само на него са му готвили капан – каза тя.

– Какво имаш предвид?

– Пат. Пратили са му някаква касета. Мислеше, че аз съм го направила.

– Кой Пат?

– Патрик Ултън. Той мислеше, че аз съм направила запис на двама ни в леглото, за да го изнудвам. Но е бил някой друг. Не бях аз.

– Значи затова се отказа той!

Мати ахна, като разбра изведнъж смисъла на това.

– Но... кой би направил такъв запис, Пени?