Майкъл Добс - Къща от карти

Загледа се в листа и в ръката си. Тя потрепваше леко. От нерви ли беше, или от възрастта, или пък от нерешителност? Дали пък не беше наследил нещо от баща си? Не, не и това. Каквото и да става, не и това! Прахът се изсипа без протест в найлоновото пликче, което той запечата отново. Изглеждаше сякаш не е било докосвано.

След пет минути в ъгъла на градината до плачещата върба, където градинарят му винаги имаше една малка купчинка градински боклук, готов за горене, той запали огън. Консервената кутия вече беше празна, съдържанието й бе изхвърлено, и той я зарови в пламъците сред листата от скицника и гумените ръкавици. Ъркарт гледаше как огънят гори, после дими, докато остана само една сгърчена изпепелена кутия.

Той се върна в къщата, наля си голямо уиски, отпи почти толкова алчно, колкото О’Нийл, и чак тогава се отпусна.

Беше сторено.

29 Едмънд Бърк (1729–1797) – британски/ирландски политик, философ и автор. Основател на съвременния консерватизъм. Може би най-известната му мисъл е: „Всичко, което е необходимо за триумфа на злото, е добрите хора да не правят нищо“.

Старият мъдър моряк Франсис Дрейк, кален в бурно море, е казал, че крилете на щастието са покрити с перата на смъртта. За предпочитане – нечия чужда смърт.

О’Нийл беше спал три часа и се събуди чак когато някой го разтърси силно за рамото. Очите му бавно се фокусираха върху Ъркарт, който се беше навел над него и му говореше, че трябва да се събуди.

– Роджър, има промяна в плана. Току-що ми звъннаха от Би Би Си, искат да пратят снимачен екип тук, защото им трябва някакъв материал за вторник. Самюъл вече се бил съгласил, затова не можах да им откажа. Ще прекарат тук доста време. Точно от това се страхувахме. Ако те видят тук, ще започнат какви ли не спекулации как щабът на партията се меси в изборите. Най-добре да избегнем всякакво объркване. Съжалявам, но мисля, че е най-добре да тръгнеш веднага.

О’Нийл все още се опитваше да се съвземе, докато Ъркарт му наливаше някакво кафе и пак обясняваше колко съжалява, че им се проваля уикендът, но колко се радва, че са изяснили недоразуменията помежду си.

– И помни, Роджър. Рицарско звание следващия май месец, а другата седмица ще уточним каква работа искаш. Толкова се радвам, че успя да дойдеш. Наистина съм ти много благодарен – говореше Ъркарт, като буташе О’Нийл към колата.

Той гледаше как О’Нийл тръгва с отработено внимание надолу по алеята и излиза през портите.

– Сбогом, Роджър – прошепна той.

Копнежът разширява хоризонта. Любовта го смалява до мъртва точка.

Неделя, 28 ноември

Сутрешният хор на неделните вестници беше сладка симфония за ушите на Ъркарт и неговите поддръжници.

„Ъркарт води“, обяви „Съндей таймс“ на първа страница и подкрепи тезата си в редакционните коментари. И „Телеграф“, и „Експрес“ открито застанаха зад Ъркарт, а „Мейл“ опита нескопосано да се закрепи по средата. Само редакцията на „Обзървър“ подкрепи Самюъл, но и те не можеха да отрекат прогнозите, че Ъркарт има преднина.

Само един от по-жълтите вестници успя наистина да разнообрази нещата в публичното пространство. В интервю със Самюъл относно „ранните му години“ те бяха цитирали признанието му, че е имал кратки членства в много клубове в университета. Когато бяха го притиснали, той беше потвърдил, че до двадесетгодишна възраст е симпатизирал на няколко модерни за времето си каузи, които, тридесет години по-късно, изглеждаха наивни и неуместни. Чак когато репортерът беше наблегнал, че има документи, които показват, че две от тези каузи са били ядрено разоръжаване и републиканство, Самюъл усети, че се опитват да го вкарат в капан.

– Пак ли тези стари безсмислици – отговори Самюъл раздразнено.

Той се беше надявал, че с тези нелепи обвинения е приключено още преди двадесет години, когато за пръв път се беше кандидатирал за депутат. Тогава един негов опонент беше пратил писмо с доноси до щаба на партията; твърденията бяха подробно изследвани от Комисията по проверка на кандидатите и му бяха дали „свидетелство за годност“. Но ето че пак се появяваха от зоната на здрача след всички тези години и то само няколко дни преди крайния вот.

– Правих всички тези неща като осемнайсетгодишен студент. Отидох на две шествия на Кампанията за ядрено разоръжаване и дори ме убедиха да се абонирам за студентския им вестник, но после разбрах, че се списва от републиканци.