Майкъл Добс - Къща от карти

– Пат, за Бога, за какво говориш?

– Шибаната касета, която ми прати, мърло глупава. Недей да ми се правиш на интересна!

– Аз... аз не съм ти пращала никаква касета. Нямам ни най-малка представа за какво говориш.

Неочакваната атака върху чувствата й беше сериозен шок и тя започна да хълца от плач, като не можеше да си поеме въздух. Той свирепо сграбчи ръката й и сълзи на истинска болка започнаха да текат.

– Касетата! Касетата! Ти ми прати касетата!

– Каква касета, Пат? Защо ми причиняваш болка...?

Сълзите станаха порой. Улицата отвън започна да изчезва през запотените стъкла на колата и тя бе затворена в един свят на лудост.

– Погледни ме и ми кажи, че ти не си ми пратила записа с нас двамата в Борнмът.

– Не. Не. Какъв запис? – изведнъж тя ахна и сълзите й замръзнаха в ужас. – Има запис на двама ни в Борнмът? Пат, това е отвратително! Но кой?

Той пусна ръката й и бавно облегна глава на волана.

– О, Боже, това е по-лошо, отколкото мислех – промърмори той.

– Пат, не разбирам.

Лицето му беше посивяло, рязко състарено, кожата на бузите, опъната като стар пергамент.

– Вчера една аудиокасета пристигна в дома ми. Запис на нас двамата в леглото, на партийната конференция.

– И ти си помислил, че аз съм я пратила? Защо, нещастно лайно такова!

– Надявах се да си ти, Пен.

– Защо? Защо да съм аз? – извика тя погнусено.

Той стисна волана, кокалчетата му побеляха, гледаше напред, но не към пътя.

– Надявах се да си ти, Пен, защото, ако не е така, нямам ни най-малка представа кой стои зад това. А не може да е съвпадение, че пристига сега, толкова много седмици след като е направен записът. Не се опитват да ме изнудват за пари. Искат да ме извадят от играта за изборите.

Гласът му се изгуби в шепот.

– Що се отнася до следващия вторник, свършено е с мен.

Ултън прекара остатъка от сутринта, опитвайки се да мисли конструктивно. Нямаше и сянка на съмнение, че ненадейното появяване на касетата е провокирано от изборните резултати. Проигра десетина идеи кой може да стои зад това, дори си помисли за руснаците, но нищо не се връзваше. Нямаше какво да направи. Обади се на жена си – дължеше й това, а и повече, – после свика пресконференция.

Изправени пред такъв проблем, някои хора биха решили да се смъкнат тихомълком от сцената с надеждата, че ще им се размине, но Ултън не беше кой да е. Той беше от тези, които по-скоро биха паднали в боя, опитвайки се да спасят каквото могат от разбитите си мечти. Нямаше какво да губи.

Ултън беше събрал кураж. До часа на пресконференцията, малко след обяд, тъй като нямаше време за официални приготовления, той просто покани медиите в алеята на южния бряг на Темза, срещу сградите на Парламента. Трябваше му драматичен фон и кехлибареният дворец с кулата на Биг Бен можеше да го осигури. Веднага щом пристигнаха камерите, той започна.

– Добър ден. Имам едно кратко изявление и съжалявам, че няма да имам време за въпроси след това. Но не мисля, че ще бъдете разочаровани.

Той изчака, докато още един снимачен екип, който току-що пристигаше, позиционира техниката си.

– След вота от миналия вторник, изглежда, само трима кандидати имат реални шансове за успех. Всъщност, доколкото разбирам, всички останали вече обявиха, че няма да участват на втори тур. Така че, както вие го нарекохте, става дума за състезание с три коня.

Той направи пауза. Мамка му, колко трудно беше това. Дано и те умират от студ, помисли си той.

– Разбира се, много се радвам, че съм един от тези тримата, за мен е чест, но три може и да не бъде щастливо число. Реално няма три алтернативи на тези избори, а само две. Или партията ще се придържа към практичния подход в политиката, който се оказа толкова успешен и ни задържа на власт повече от десетилетие. Или ще си изгради нов сал от така наречените политики на съвестта, които ще вкарат правителството ни по-дълбоко, някои биха казали, в капана на това да се опитва да реши всички проблеми на света. Големият брат му се вика на това, а както всички знаете, това не е по вкуса ми.

Репортерите се размърдаха. Всеки знаеше, че има разделение в партията, но беше новост за тях някой да го обяви толкова публично.

– Колкото и добри да са намеренията, аз не вярвам, че това акцентиране върху социалната ангажираност ще бъде правилно. Истината е, че смятам, че ще бъде катастрофално за партията и за страната ни. Също така смятам, че това е гледната точка на мнозинството в партията. Обаче може, без да искаме, да отидем натам, ако това мнозинство се раздели между двама кандидати. Двамата кандидати, които изповядват прагматичните политики, сме Франсис Ъркарт и аз самият. Да, аз съм практичен човек. Не искам личните ми амбиции да пречат да постигнем тези политически цели, в които винаги съм вярвал. Но точно така може да стане.