Майкъл Добс - Къща от карти

– Увеличи я тая тъпотия де, мила – инструктира я той. – Да го чуем тоя кокошкарник.

Звукът от женски смях изпълни стаята. Той бе последван от тихо, дълбоко изпъшкване. Звукът хипнотизира семейство Ултън, прикова ги на място. През следващите няколко минути никой не отпи от чая и не разлисти вестник, докато през тонколоните се чуваха много звуци: тежко дишане, тихи ругатни, оплакващ се матрак, щастливо грухтене, ритмично блъскане на таблата на легло в стената. Записът даваше достатъчно храна за въображението. Въздишките на жената зачестиха и станаха по-пискливи, спряха само за да си поеме дълбоко въздух, преди да станат още по-интензивни.

И тогава, с общи викове на достижение и задоволство, всичко приключи. Кикотът на жената се смеси с дълбокото, тежко дишане на нейния партньор.

– Ох, това беше наистина страхотно – изпъшка мъжът.

– Не е зле за ретро модел.

– Това придобиваш с възрастта. Издръжливост!

– Да го направим пак тогава?

– Не и ако ще събудиш целия скапан Борнмът – ланкашър-ският акцент в гласа не можеше да бъде сбъркан.

Нито Ултън, нито жена му бяха помръднали, откакто започна записът, но сега тя бавно мина през стаята и го спря. Една малка, нежна сълза се стече по бузата й, когато се обърна и погледна мъжа си. Той не можа да вдигне поглед към нея.

– Какво да кажа, съжалявам, мила – прошепна той. – Няма да те лъжа и да ти казвам, че записът е фалшив. Но съжалявам искрено. Не съм искал да те нараня.

Тя не отговори. Мъката, изписана по лицето й, го поряза много по-дълбоко от каквато и да било гневна дума.

– Какво искаш да направя? – попита той тихо.

Тя се извърна, лицето й беше пропито от болка. Наложи й се да забие нокти дълбоко в дланта си, за да се овладее.

– Пат, много пъти съм си затваряла очите през последните двайсет години и не съм толкова глупава да си мисля, че това е единственият случай. Можеше поне да имаш приличието да ме предпазиш от това, а не да ми го навират в лицето. Поне това ми дължиш.

Главата му клюмна. Тя остави гневът й да проникне в него, преди да продължи.

– Но това, което гордостта ми няма да прости, е някаква пачавра да се опитва да разбие брака ми и да ме прави на глупачка. Няма да търпя това. Разбери какво иска малката изнудвачка, плати й или отиди в полицията, ако трябва. Но разкарай тази кучка от живота ми. И разкарай това!

Тя го замери с касетата, която отхвръкна от гръдния му кош.

– Това няма място в дома ми. И ти няма да имаш, ако трябва пак да слушам тази мръсотия!

Той я погледна с насълзени очи.

– Ще оправя това. Обещавам. Повече няма да чуеш за това.

Любовта сграбчва сърцето на мъжа. Страхът, от друга страна, го сграбчва за по-чувствителните части. От тази гледна точка е по-убедителен.

Четвъртък, 25 ноември

Пени се намръщи недружелюбно към стоманеносивото вълнено одеяло, което покриваше небето, и стъпи внимателно на паважа пред ниската луксозна кооперация в Ърлз корт, където живееше. Метеоролозите от няколко дни говореха за очакваното застудяване и сега то беше тук с намерение да си свърши работата. Докато прескачаше замръзнали локвички, тя съжали за решението си да сложи обувки на токчета вместо ботуши. Вървеше бавно близо до бордюра, като се опитваше да стопли пръсти с дъха си, когато вратата на една кола се отвори и се изпречи на пътя й.

Тя се наведе да каже на шофьора, че трябва да е по-внимателен, дявол да го вземе, но тогава видя Ултън зад волана. Усмихна му се широко, но той не отвърна на топлия поздрав. Гледаше право напред, не към нея, a тя се подчини на острото му нареждане и се качи на мястото до водача.

– Какво точно искаш? – попита той с глас, суров като сут-решния вятър.

– Ти какво предлагаш?

Тя се усмихна, но объркването вече се прокрадваше в нея, като видя очите му. Те бяха бездушни. Устните му бяха изтънели, разкривени, оголваха зъбите му, като говореше.

– Трябваше ли да изпращаш тази касета в дома ми? Това беше ужасно жестоко нещо. Жена ми я чу. Също така беше страшно глупаво, защото сега тя знае и не можеш да ме изнудваш. Нито един вестник или радио няма да припари до това, защото потенциалната опасност да ги съдя за клевета ще ги накара да се разбягат. Така че никаква полза няма да извлечеш от всичко това.

Това не беше вярно. Тази касета можеше да му навреди, и то много, ако попадне в грешни ръце, но той се надяваше тя да е достатъчно глупава да не знае това. Явно блъфът му работеше, защото видя как лицето й се изпълни с тревога.