Майкъл Добс - Къща от карти

– Човекът от магазина не е срещал Колингридж, не позна снимката му, кълне се, че не го е виждал в магазина – продължи тя.

– Може би някой негов приятел – каза О’Нийл, като ровеше за цигара.

– Кой?

– Ами със сигурност не съм аз! – изсмя се О’Нийл сподавено зад стена от тютюнев дим. – Виж, Мати, ако искаш да ме цитираш, ще кажа, че личните дела на Колингридж са си негова работа и няма да има смисъл да стоиш тук и да пиеш чай.

Той се наведе към нея през бюрото.

– Но ако искаш да говорим неофициално, без да ме цитираш...

– Чаят ми харесва – отговори тя.

Той дръпна от цигарата, изпълни дробовете си с дим, сякаш за да напомпа самочувствието си.

– Добре. Знаеш, че дори неофициално не мога да ти кажа всичко, но не е тайна, че Чарли никак не е добре в последно време. Той не беше, как да кажа, не беше „напълно отговорен“ за делата си.

Той сви пръсти, за да акцентира на кавичките.

– Би било ужасно жалко, ако си се захванала да ровиш в това, за да го накажеш допълнително. Животът му е една развалина. В каквото и да е съгрешил, вече страда достатъчно, не мислиш ли? Имай милост, Мати, дай шанс на човека да се съвземе.

Настроението на Мати се скапа, като гледаше как той прехвърля вината върху един нищо неподозиращ човек, представяйки го като жест на благородство, но външно остана усмихната.

– Прав си, Роджър. Няма смисъл да го тормозим повече. Нека говорим за друго тогава.

За момент тя усети, че очите му се успокоиха, лицето му се отпусна в усмивка. Той си мислеше, че е спечелил. Че е изиграл това простовато момиче. Още една стъпка встрани, още един финт и ще се освободи. Браво, Роджър, страшен си!

– Да поговорим за изтичането на информация – продължи тя. – Имаше много такива случаи през последните месеци. Министър-председателят сякаш обвинява Смит Скуеър за много от проблемите си.

– Съмнявам се, че това е справедливо, но пък не е и държавна тайна, че отношенията между него и председателя на партията бяха много обтегнати.

– Толкова обтегнати, че да е възможно данните от проучването, което публикувахме по време на конференцията, да са изтекли нарочно от щаба на партията?

Очите му заподскачаха отново.

– Хората все искат някой да е виновен. Все някой друг. Явно за това ни има нас.

Той се засмя на самоиронията си.

– Много е лесно да сочиш с пръст, но мисля, че такива твърдения много трудно могат да бъдат доказани. Освен председателя на партията има само... май само пет човека в тази сграда, които получават пълните данни от тези проучвания. Аз съм един от тези пет човека и мога да ти кажа, че приемаме тяхната секретност много сериозно.

Той запали още една цигара. Трябваше му малко време да помисли.

– Но те се изпращат и на всеки министър от Кабинета, на всичките двайсет и двама от тях, или в Камарата на общините, където най-вероятно първо минават през ръцете на бъбриви секретарки, или в самите министерства, които често са гнезда на пепелянки, държавни служители, които не таят много обич към това правителство. Ако търсиш откъде е изтекла информацията, аз бих започнал оттам.

– Да, но документът попадна в хотела, където беше настанен шабът в Борнмът. Секретарките и държавните служители не ходят по партийни конференции и не се мотаят в хотела на щаба.

– Ами, кой ги знае, Мати? Все пак е по-вероятно да идва от някой от тях. За Бога, можеш ли да си представиш как лорд Уилямс коленичи пред вратата на някаква хотелска стая?

Той се изсмя силно, за да подчертае колко нелепа би била такава ситуация и Мати се присъедини към него. Но О’Нийл току-що бе признал, че му е ясен начинът, по който е подхвърлен документът с данните от проучването. Имаше само една причина да знае това. Прекомерната му самоувереност затягаше примката около врата му.

– Нека те питам за друг случай тогава. Изтеклата информация за схемата с болниците. Казват ми, че сте планирали мащабна промоционална кампания, която е била спряна в последния момент заради отлагането на плана.

– Така ли? Кой ти каза това? – попита О’Нийл.

Мозъкът му препускаше и стигна до стария му приятел Кендрик. Тъпото копеле винаги е имало слабост към красивите жени.

– Няма значение, няма да те притискам, знам, че не би разкрила източниците си. Но това ми звучи пресилено. Отдел „Връзки с обществеността“ винаги е в готовност да подкрепи политиките на правителството, това ни е работата. Ако схемата беше минала, със сигурност щяхме да искаме да я промотираме, разбира се, но нямаше планирана конкретна кампания.