Майкъл Добс - Къща от карти

Намерението на Мати беше да прекара деня в Камарата на общините, като си говори с депутатите и събира техните мнения. Повечето смятаха, че оттеглянето на Ърл ще е от полза за Самюъл: „Помирителите обикновено се присламчват към търговците на съвест“, беше обяснил един стар многознайко. „Така че поддръжниците на Ърл ще залитнат към младия Дизраели. Нямат въображението да измислят нещо по-интересно.“ Дизраели. Евреинът. Кампанията придобиваше все по-неприятен тон с такива личностни нападки.

Тя беше в кафенето, отредено за пресата, и пиеше кафе с други репортери, когато съобщиха по високоговорителите, че има обаждане за нея. Тя се надяваше, че може да е предложение за работа, че някой е променил мнението си; остави кафето и отиде до най-близкия телефон. Шокът, когато чу гласа, беше още по-силен от този, когато научи, че Ърл се оттегля.

– Здравей, Мати. Разбирам, че си ме търсила миналата седмица. Съжалявам, че сме се разминали, не бях в офиса. Беше ме хванал някакъв стомашен вирус. Все още ли искаш да се видим?

Роджър О’Нийл звучеше толкова приятно и бодро, че тя трудно го свърза с гласа, който беше чула да се процежда през слушалката преди няколко дни. Звучеше като напълно различен човек.

– Ако още се интересуваш, защо не наминеш на Смит Скуеър по-късно днес? – предложи той.

Разговорът накара Мати да се чуди какъв ли цирк беше животът на О’Нийл. Но реакцията й не беше нищо в сравнение с тази на Ъркарт преди това. Той се беше обадил да инструктира О’Нийл да направи нужното Саймън да присъства на митинга на Ърл през уикенда, а след това да се увери, че вестник „Мирър“ ще получи анонимна информация за връзката между двамата мъже. Вместо това, също като Мати и Пени, беше хванал О’Нийл в състояние на транс, причинено от кокаина, без връзка с реалността извън все по-малкия му калейдоскопичен свят. Сблъсъкът между двамата беше неизбежен. Ъркарт не можеше да си позволи да загуби услугите на О’Нийл, но не можеше и да си позволи да му изпуснат края.

– Една седмица, Роджър, само още една седмица и ще можеш да си починеш, да забравиш всичко това за известно време. Спомни си за рицарската титла, която винаги си искал. Тя ще промени всичко за теб. Като станеш „сър“, никой вече няма да смее да те гледа с пренебрежение. А аз мога да ти уредя това, знаеш, че мога. Но ако сега ме издъниш, ако изпуснеш нещата от контрол, тогава, кълна се, ще направя така, че цял живот да съжаляваш за това. Стегни се, дявол да те вземе! Няма от какво да те е страх. Само се дръж още няколко дни!

О’Нийл не беше съвсем сигурен за какво говори Ъркарт. Да се държи? Разбира се, че можеше да се държи. Той знаеше, че напоследък малко не му е добре, но замъгленият му мозък все още отказваше да приеме факта, че той има сериозен проблем с поведението си. Той се оправяше. С всичко. Нямаше място в живота му за съмнения, особено насочени към самия него. Можеше да се справи с всичко, особено с малко помощ, само малко... Само още няколко дни, ще дръпне конците тук-там, още няколко финта и ще изтрие снизходителните усмивки от лицата им. Стани, сър Роджър! Заслужаваше си още малко усилия.

– Разбира се, Франсис. Няма проблем. Обещавам.

– Недей да се дъниш, Роджър. Да не си посмял!

О’Нийл се беше засмял, макар че очите и носът му течаха като на старец в зимен ден.

Когато най-после беше успял да се избърше достатъчно, за да се върне в офиса, Пени му каза за посещението на Мати и че е задавала въпроси за адреса в Падингтън.

– Нямай грижи, Пен. Аз ще се оправя – възкликна той, като скри моменталния пристъп на паника зад заучената увереност от годините опит на търговец.

Ами нали бяха казвали, че може да продава и сняг в Сибир, че възрастните дами припадат, като им заговори? Трябваше само малко страст, малко самоувереност. Мати не беше нищо повече от една глупава жена, не беше голям проблем.

Така че когато тя пристигна във вторник следобед, той я посрещна концентриран, бодър, странните му очи все още шареха наоколо, но в тях се четеше и готовност да бъдат услужливи.

– Просто някакви стомашни проблеми – обясни той. – Съжалявам, че ти вързах тенекия, не знам какво ми даде доктора, но ме изправи на крака за нула време.

Той се усмихна с целия си ирландски чар.

– Сега съм по-добре. Пен ми каза, че си я питала за адреса на г-н Колингридж.

– Точно така. Това е бил адресът на Чарлз Колингридж?

– Разбира се.

– Но не го е регистрирал самият той.

В очите на О’Нийл отново се появиха нотки на безумие, те бяха като две кълба, които се опитват да се преборят с гравитацията, но усмивката му остана на мястото си. Мати отчаяно искаше да прикрие източника на информацията, Пени, затова си съчини на момента.