Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Тя вървеше забързано, развълнувана от късмета си. Кал Милър беше успящ да открие записи отпреди петдесет и осем часа, чак от дванадесет и половина на обяд в понеделник, а им оставаха едва десет минути преди дискът автоматично да започне да презаписва. Въпреки това той беше открил снимките. Охранителните камери от паркинга и предния вход бяха уловили как Джо влиза в заведението, а минута по-късно го последва здрав и набит мъж със зачервено лице, сресан на една страна. Ботуша според цветистото описанието на Минди. А още поточно - според името от касовата бележка - това беше „НСА ФК“.

Охранителните камери бяха на десет години и зърнестото им изображение беше на светлинни години от високата резолюция. Въпреки това Мери беше абсолютно убедена, че е виждала мъжа, но не можеше да се сети къде или кога. Смяташе, че е било у тях, тъй като само там се беше срещала с колеги на Джо. В коя от всичките къщи по света обаче? А и как, по дяволите, се казваше?

Тя се пипна по джоба и усети диска с кадрите на Джо и Ботуша, който Милър й беше записал. Щеше да има предостатъчно време да го прегледа по-обстойно у дома. Междувременно превърташе из ума си спомени от купони и се мъчеше да си припомни за мъж с телосложение на круша, със зачервено лице и остра кафява коса. Рано или късно щеше да се сети.

- Хей, здравейте.

Мери се сепна изненадана. На около два метра от нея стоеше едър мъж с ръце в джобовете и военно кепе, нахлупено ниско над очите.

- Здравейте - отвърна тя, но не намали крачка, а се опита да го заобиколи.

Мъжът пристъпи пред нея.

- Имате ли нещо за мен?

- Моля? - спря се Мери.

- Дискът, който стърчи от джоба ви. Моля ви да ми го да- дете.

Мери отстъпи, а мъжът я последва. Беше широкоплещест, мускулест и кипеше от агресия. Ако изпищеше, щеше да я спипа за секунда. Тя се огледа, но наоколо нямаше никого. Кафенето беше на четиридесет-петдесет метра зад гърба й. Отляво беше паркиран черен пикап, но зад волана нямаше човек. Тя се озърна през рамо, но Кал Милър не се виждаше никъде. Решението й да паркира в далечния край внезапно й се стори крайно неразумно. Беше забравила, че сега е от ФБР и можеше да паркира където си поиска.

- Кой сте вие?

- Няма значение. Дискът. Веднага.

- Защо го искате?

- По същата причина, по която и вие.

Мери отстъпи още крачка, но мъжът я последва и скъси разстоянието между двамата. Тя усети тежестта на пистолета на кръста си.

- Спри на място - заповяда той с тих и властен глас. - Спри или ще престана да бъда толкова учтив.

Мъжът повдигна глава и тя видя очите му на лунната светлина. Бледи, решителни и безмилостни. По гърба й пролази тръпка и тя усети със сигурност, че той ще я убие.

- Добре. Ще ви дам диска.

- Бавно. Не си мисли, че не знам, че носиш оръжие. Не забравяй коя си, госпожице Мери. Ти си просто една майка.

Знаеше името й. Което значеше, че познава и Джо.

Мери му подаде диска.

- Какво разследваше той?

- Нещо, което не биваше да разследва.

- Предполагам, че все някой си мисли така.

- И аз така смятам.

- За кого работите?

- Ще се изненадате.

- Да видим.

- Нали знаете приказката „Бих могъл да ти кажа, но след това ще трябва да те убия“.

- Значи няма да ме убиете?

Мъжът пъхна диска под колана си. Когато извади ръка, държеше пистолет.

- Не съм казвал такова нещо.

Мери побягна. Успя да направи две крачки, преди той да я докопа, да я повдигне с една ръка за кръста и да запуши устата й с другата. Завъртя я и я понесе към колата й, сякаш беше не по-тежка от пазарска чанта.

- Мери, Мери, Мери - прошепна мъжът. - Все никнеш там, където никой не те сее. Не ти ли казаха да престанеш?

Той я стисна, за да подчертае думите си.

- Не ти ли казаха? Ама не, ти трябва да продължиш да ровиш. Трябва да си вреш гагата като мъжа ти. Не знаеш ли, че ние сме тези, които все душат?

Мери зарита и се опита да се бори. Чувстваше се като дете в ръцете на великан. Всеки опит да се освободи беше пресичан от два пъти по-силно движение. Мъжът подмина колата й, качи се върху бордюра по ръба на паркинга и я замъкна към пущинака отвъд. След секунди бяха обградени от мескитови храсти и преплетени клони, диви и високи колкото нея самата. След сто метра той я пусна и я бутна да седне. Когато отстъпи, тя видя, че беше взел и пистолета на Джо.