Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Навън.

- Къде навън?

- Просто навън. Не ти трябва да знаеш повече.

- Кога ще се върнеш?

- Не съм сигурна.

- Ще се бавиш ли повече от час?

- Ти на мама ли се правиш?

- Не ми харесва да оставам сама. Страшно е.

Джеси се размърда на дивана. Беше се опитала да бъде търпелива и да проявява разбиране, но така не ставаше. Малките деца мислеха единствено за себе си.

- Заключи вратата и гледай телевизия. Мисли си, че съм си в стаята, и без това винаги там стоя. Така или иначе трябва да си си легнала и да спиш, когато мама се върне. Всичко ще е наред. Обещавам.

- Ама ти няма да си в стаята си.

Джеси се изправи.

- Грейс, ти си почти на дванадесет. След няколко седмици ще си в седми клас. Порасни.

- Поне ми кажи какво ще правиш.

- Искам да разбера как така мама е изгубила съобщението от татко. Мисля, че някой е хакнал телефона й. Ще говоря с асистента от курса, за да видя дали може да ми помогне.

Грейс се замисли.

- С Гарет ли излизаш?

Джеси погледна през прозореца. Виждаше главата и стърчащата небрежно сресана коса зад волана на стар фолксваген костенурка. Сърцето й се разтуптя по-силно и това я ядоса.

- Може би.

- Сложила си си грим.

- Не съм.

- И парфюм. Миришеш на мама.

- Стига си досаждала. Трябва да тръгвам.

Грейс изпрати сестра си до предната врата.

- Ами ако се изплаша?

- Няма да се изплашиш. А и освен това мама ще се прибере дори преди да разбереш.

- Но тя ще види, че те няма.

- Как? Ще погледне в стаята ми и ще реши, че спя.

- Тя понякога влиза и сяда на леглото ми. Ами ако седне и на твоето?

- Аз съм на петнадесет. Мама вече не влиза в стаята ми.

Грейс я сграбчи за ръкава.

- Ако са хакнали телефона на мама, може и да ни наблюдават.

- Не ставай смешна. Защо пък някой ще ни наблюдава. Татко е мъртъв.

- А защо някой ще хаква телефона на мама?

Джеси скръсти ръце и издиша притеснено. Беше си задавала същия въпрос десетки пъти и не можеше да намери отговор. Така беше още по-важно да разбере кой го беше направил. Няма как да разбереш „защо“, преди да си узнал „кой“.

- Тръгвам. Ако кажеш на мама, ще те убия.

- Няма.

- Недей!

Джеси се приведе и млясна Грейс по бузата.

- Пожелай ми късмет, мишле.

- Късмет, фъстъче.

Грейс изгледа как сестра й изтича по пътеката и се качи в колата.

- Късмет за какво? - извика тя след Джеси. - За телефона или за Гарет?

Детска стая.

Сутринта. През пролука в завесите нахлува слънчев лъч.

Момиче, спящо в леглото си. Русата коса е разпиляна по възглавницата. Розови бузи. Ангелче.

Една татуирана ръка приближава остър като бръснач нож до лицето на детето.

Острието минава покрай брадичката на момичето, край носа и очите. Змиите се гърчат от татуирания череп.

Къртицата беше паркирал вана на километър и половина от къщата пред някакъв малък мол е пицария „Папа Джон“, денонощен магазин, пералня на самообслужване и барбекю бар „Зеленият мескит“. Той седеше във вана и гледаше клипчето на Грейс Грант, което беше направил тази сутрин.

Неговото ангелче.

Движение на основния монитор привлече вниманието му и той остави телефона. Един фолксваген костенурка отби към алеята. Къртицата се изправи в стола и видя как по-голямата дъщеря изтича по пътеката и скочи в колата. Зад нея слабото русо момиче стоеше на прага, а светлината от фоайето я описваше като в рамка.

Къртицата увеличи изображението. Видя гънка синя нощница, кичур руса коса и вратата се затвори.

Той се облегна, сърцето му биеше лудо и не можеше да откъсне очи от екрана.

Неговото ангелче беше само в къщата.

- Господа, добре дошли. Поздравявам ви за изключително важната стъпка, която направихте. Благодарен съм за вярата, която показахте лично в мен, и за вярата ви в моята визия за бъдещето. Благодаря.

Йън Принс остави публиката да осъзнае думите му, до- като гледаше към директорите на израелската компания, настанени между собствените му лейтенанти по масите, разположени по ширината на залата. „Грейвс Хол“ беше огромна, с дървена ламперия по стените и високи прозорци от рисувано стъкло. Свещите пръскаха светлина от огромни красиви канделабри от ковано желязо. От стените гледаха портрети в пълен ръст на Винт Сърф, Стив Джобс, Тим Бърнърс-Лий и, разбира се, на него самия. За Йън това беше катедрала, свято място за боготворене на великите умове, започнали дигиталната революция.