Кристофър Райх - Абсолютен контрол

А Джо? Какво би направил той?

Щеше да направи каквото правеше и тя. Да излезе навън, да се огледа и да отиде тук-там. Да задава въпроси. Да разръчка храстите и да види какъв ли заек ще изскочи от тях.

Мисълта я успокои, но не толкова, колкото й се щеше. Тя взе телефона и се обади у дома.

- Здрасти, Джес. Само да ви чуя как сте. Какво става?

- Всичко е наред.

- Какво правиш?

- Същото като преди половин час.

Мери беше оставила момичетата у дома, като Джеси трябваше да гледа Грейс. Един поглед към майка им в костюм беше достатъчен да възпре всякакви възражения.

- Излизам - каза им тя. - Ще се върна до единадесет и ще е добре да ви намеря по леглата.

За пръв път Джеси не се беше възпротивила и Мери остана като ударена от гръм, като се чудеше дали пък Джеси най- после не беше пораснала, дали, както би се изразила самата тя, нямаше да започне „да чисти подове и да мие прозроци“.

- А сестра ти?

- Тук е, до мен. Да ти я дам ли?

- Само й кажи, че се обаждам.

- Добре. Чао.

Мери затвори и метна телефона на седалката. Може би оптимизмът й беше прибързан. Трябваше да е доволна, че Джеси беше приела задачата си, без да негодува и да отвръща.

Тя навлезе в малкото фермерско градче Сидър Вели. Мина покрай местната закусвалня и бензиностанцията и забеляза шестметровия неонов каубой, завъртял ласото си във въздуха в приветствие, че е дошла в „Ореховокафявото кафене“.

Някаква табела оповестяваше, че тази вечер свири Гари Кларк-младши. Паркингът се простираше върху два съседни парцела в отъпканата пръст край пътя, но беше препълнен и колите бяха наспирали и по уличките. Тя обиколи два пъти и успя да си намери място чак в далечния ъгъл между един дъб и стар ван фолксваген.

Мери заключи колата и тръгна към ресторанта. Последните пристигнали също бързаха, но към външната сцена зад заведението. Във въздуха се носеше музиката на блус банда. Тя се почувства скована и съвсем не на място, облеклото й определено не беше за тук. Нямаше никаква идея какво й беше хрумнало, че взе и пистолет. Забави крачка и спря. Погледна към входа на ресторанта на около трийсет метра пред нея и се опита да измисли какво ще каже. Нищо не й идваше наум.

Черният пикал „Форд F-250“ изтрополя при влизането си в паркинга минута след Мери. Шофьорът беше едър мъж с широки рамене, кожата му беше с цвят на кафе с мляко и носеше овехтяла шапка на корпуса на морските пехотинци. Той стъпи на спирачката и се заозърта. Бързо забеляза русата жена в бизнес костюм и я загледа, докато тя накрая отново закрачи и влезе в кафенето.

- Здравейте, госпожице Мери.

Джолана включи на скорост и обиколи паркинга, докато не откри място с ясна видимост към входа. Насочи пръст като пистолет и се прицели във вратата. Само ми дайте старата ми снайперска карабина „Ремингтън“ и един патрон, помисли си той. От това разстояние щеше да е като да застреляш риба в кофа.

Той свали въображаемата пушка и набра някакъв номер.

- Тя е тук.

- Разбира се, че е там - отвърна Питър Бригс. - Приключвай и можеш да разчиташ на повишение.

Джолана вдигна капака на централната конзола и извади пиринчена табакера. Имаше още малко време, преди да я убие, а не се сещаше за по-добър начин да го прекара. Отвори табакерата с палец, избра си тънка и стегнато навита цигара и я запали. Джолана не докосваше алкохол и повечето наркотици, но понякога си позволяваше по малко качествен джойнт. Дръпна силно и тръсна пепелта от огънчето през прозореца. Задържа дима в дробовете си, докато усети, че очите му се насълзяват, гърдите му се издуват, а главата му се замайва и му става топло. Този сорт марихуана се казваше „Тройно Б“ от „буден, бдителен и боен“. Отпускаше те, нещата изглеждаха по-нормално, но и леко те приповдигаше, за да си нащрек и съсредоточен.

Той издиша.

- О, да - въздъхна Джолана и през очите му заигра разноцветна дъга. Той мигна и тя изчезна. - Ето това е тревица.

Джолана посегна да си дръпне отново, но размисли. Един път беше повече от достатъчно. Не знаеше какво беше искал Джоузеф Грант от г-н Принс. Помисли си, че сигурно е нещо около сделката с Мериуедър от миналата зима. Тогава беше доста стресиращо време за всички в компанията. Господин Принс беше стегнал юздите на всички, за да е сигурен, че УАН ще завърши придобиването, а Бригс пък беше вдигнал всички от охраната на бойна нога. Имаше доста задачи - проникване тук и там, демонстрация на физическа сила, такива работи. Тогава Къртицата започна да снима онези клипчета с децата.