Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Само и ако аз го правя, сержант Бригс. Ще идваш ли на вечерята?

- Първо трябва да си хвърля един душ. Може и да подремна малко.

- Не забравяй, че потегляме в шест сутринта.

- Никога не се отказваш, така ли?

- Така съм постоянно нащрек.

- От колко години без прекъсване си така?

- От седем.

- Щастливо число.

Щом Бригс си тръгна, Йън отиде до прозореца и се загледа към Моравата. Слънцето се спускаше към западния хоризонт, лъчите му топлеха каменните зъбери на „Магдален“ и „Брейсноус“. Обикновено това беше любимата му част от деня. Тежката работа беше зад гърба му, можеше да отчете постигнатия напредък и да планира бъдещото развитие. Имаше пълното право да е във възторг. От АНС бяха одобрили демонстрацията на „Титан“ рано сутринта. (Работеше!) Сенатът му беше в джоба, сделката да изгради новата вътрешна мрежа на ЦРУ беше чиста формалност. А и израелците бяха пристигнали.

Можеше да отчете напредък по всички фронтове.

Вместо това се чувстваше неспокоен. Не беше само това, имаше и нещо по-притеснително. Едно чувство, което не беше изпитвал от много време. Чувстваше се безсилен.

И всичко заради една жена.

Той си наля чаша сок от асай, отиде до бюрото си, провери списъка със задачите и видя, че има разговор със синовете си Тревър и Тристан. Той въведе номера и след няколко секунди огромният от тавана до пода екран оживя и се появи кухнята на новия му дом в Бел Еър. Една от скорошните му придобивки беше „Алайд Артисте Интернешънъл“, а тази компания притежаваше най-старото и четвърто по големина филмово студио в Холивуд. Съпругата му беше видяла в сделката основание да отиде с децата в Калифорния за лятото, но Йън подозираше, че ще е за по-дълго. Тя беше твърде едра риба за плитките води на Остин.

- Цените на акциите ти са в кенефа. Печалбите са паднали с шест процента от април досега. За последната година десет хедж фонда са извадили УАН от основното си портфолио. Какво, по дяволите, става?

Уенди Уонг Принс седеше на високо столче на плота в кухнята с блутут устройство в ухото си. Беше по клин и тениска, които разкриваха най-страхотното тяло, което бикрам йогата и добрите лекари в Остин, Манхатън и Бевърли Хилс можеха да изваят. Тя беше висока, поразително красива азиатка, родом от Кантон, магистър по бизнес администрация от „Харвард“, беше живяла в Хонконг и Ванкувър, а освен това имаше и докторска степен по компютърни науки от „Карнеги Мелън“.

Йън въздъхна. Такова образование и пак понякога бъркаше предлозите.

- Добър вечер и на теб.

- И? Приключи ли сделката с „Титан“?

- Условно казано - каза Йън.

- Условно? Йън Принс не прави нищо условно.

Йън се усмихна. Понякога му беше трудно да помни, че тя е на негова страна.

- Това е малко по-различно от обичайната ни работа с правителството.

- Знам, знам - каза Уенди. - Поверително е.

- Всъщност е повече от свръхсекретно. Един ден, мила, ще те запозная с подробностите. Не искам да урочасам нещата.

Лицето на Уенди потъмня.

- Сега такава ли станах? Да урочасвам? Съпругата ти е вещица и урочасва?

Тя изстреля забележителна канонада ругатни на кантонски. Йън й отвърна на мига, като неговите бяха дори по-жлъчни. Уенди Уонг не им обърна никакво внимание.

- Сега знам защо се омъжих за теб - каза тя. - Ти си единственият мъж, който ругае по-добре от мен.

- Ти се омъжи за мен, скъпа, защото струвах десет милиарда долара, сключихме предбрачно споразумение, което ти гарантира сто милиона долара, когато момчетата напуснат дома, а и се съгласи, че никога няма да се чукаме.

Усмивката на Уенди се изпари по-бързо от лек ръмеж в Хонконг. От задния край на кухнята се дочу глъч и момчетата влетяха вътре, последвани от гувернантките си.

- Здрасти, татко - казаха те.

Тревър беше на четиринадесет, а Тристан на единадесет. Тревър беше висок за възрастта си, едър, силен и надарен спортист. Тристан пък беше нисък за годините си, пълничък и предпочиташе да играе на своя „УАНбокс“, вместо да се занимава с нещо в реалността.

- Здравейте, момчета. Как мина денят ви?

- Мама не ни оставя да пропуснем нито един урок по китайски - оплака се Тревър. - Писна ми. Искам да отида в студиото. Снимат новия филм на Джеймс Камерън.

- Не можеш ли да идеш след урока по китайски?