Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Йън поздрави топло всеки един при стъпването му на твърда земя.

- Давид - каза той и стисна ръцете на Давид Голд, главният изпълнителен директор и основател на компанята. - Добре дошли в новия свят.

- Йън, радваме се, че сме част от твоя екип.

- Не екип - поправи го Йън. - Семейство. Готов ли си да твориш история?

Голд кимна, но пламът в очите му нямаше как да бъде сбъркан. Както и Йън, той също беше изпълнен с вяра.

- Сигурен ли сте за решението си?

- Напълно.

Следващият беше Менахем Волкович, старшият технологичен директор на компанията, когото мнозина считаха за най- добрия криптолог на света.

- Менахем, толкова се радвам да те видя отново. Твоето присъствие е чест за мен.

- Честта е моя.

- Сигурен ли си в решението си? Няма връщане назад.

- Не бих желал нищо друго.

И така нататък, докато всичките десетима мъже не слязоха от самолета и не се качиха в луксозни автомобили. С тях стигнаха до митническата зала, където формалностите бяха уредени бързо. Паспортите бяха прегледани, подпечатани и върнати на собствениците им, а куфарите им бяха предадени, без да бъдат претърсвани.

Йън пожела на мъжете приятно пътуване и им съобщи, че ще се присъедини към тях по-късно за приветствена вечеря. Изчака, докато и последният човек си прибра багажа и последният автомобил напусна летището, преди да се върне пеша в терминала и да отиде до личния си транспорт - хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“.

Резиденцията за гости в главната квартира на УАН беше четириетажна сграда, построена като лондонския хотел „Ко- нот“. В апартамента си всеки от мъжете намери бутилка охладено шампанско „Кристал“, кутийка хайвер от белуга, препечени филийки с нарязани яйца и лук и плато студени меса, сладки и подбрани минерални води.

Изящна релефно отпечатана покана напомняше на израелците, че вечерята е в девет часа вечерта. Изискваше се официално облекло. Последната инструкция предизвика потрес. Нито един не си носеше смокинг, а някои от хората въобще отказваха да облекат подобно нещо. Какво имаше предвид Йън под „изисква се официално облекло“?

Мъжете отвориха гардеробите да закачат саката и панталоните си и ахнаха, когато видяха какво има вътре.

Преди години те бяха войници. Тази вечер отново щяха да бъдат.

- Единият пирон е забит - каза Питър Бригс.

Йън Принс влезе вкабинета си и се опита да прикрие гнева си, като видя, че Бригс се е облегнал на ръба на бюрото му.

- Кой от двамата?

- Няма значение - поклати глава Бригс.

- А другият?

- Не се притеснявай за него в момента. Има нещо друго.

Йън погледна шефа на охраната си. Тонът казваше всичко.

Пак тя. Жената.

- Искаш ли да видиш? - попита Бригс.

Йън застана до него и изгледа двадесетсекундното клипче, заснето пред къщата на семейство Грант. Мери Грант излезе, облечена в бизнес облекло, и се качи в колата си. Бригс натисна паузата тъкмо когато тя разкопча сакото си и седна зад волана.

- Видя ли нещо?

Йън взе телефона и проучи кадъра отблизо.

- Има пистолет на кръста.

- Прилича ли ти на майка, която си седи у дома и се грижи за малките си дечица? Или по-скоро на жена, която се кани да се замеси в неприятности?

- Нека я проследят.

- Вече знам къде отива. Някакво място, наречено „Орехо- вокафявото кафене“ по пътя към Дрипинг Спрингс. Преди десет минути прегледа навигацията как да стигне дотам.

Йън остави телефона. Погледът му блуждаеше из кабинета и се насочи към черната чанта, която лежеше на обичайното й място в далечния ъгъл. За момент видя как баща му го гледа. Питър Принс поклати глава. Посланието му беше ясно и разбираемо.

- Проследи я - нареди Йън. - Но само толкова. Прати хората си...

- Джолана.

- Да, Джолана, онзи, който свърши толкова добра работа онзи ден. Нека я следи, но толкова. Ще се погрижа за нея по- късно.

- Играеш си с огъня.

- Не ми ли вярваш?

- Честно казано - призна си Питър Бригс, - не.

- Имаш ли нещо друго за докладване?

- За израелците ли? - уточни Бригс и сви рамене. - Лапачката им хареса. Никой не отвори пиенето.

- Има ли нещо, за което да се тревожа? Някой да се съмнява? Да иска да напусне кораба?

- С нас са телом и духом. Така и трябва да бъде с всичките кинти, които им плащаш. Само не ми казвай, че трябва да им викам генерал Голд и полковник Волкович.