Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Танк се поразвесели въпреки страха си.

- О, да, Ал - прошепна той на себе си. - Имаме история.

Танк отиде до лаптопа. Натисна ентер и на екрана се показа страницата на Ибей със снимка на ръчен часовник от осемна- десеткаратово злато и каишка от крокодилска кожа. Обявената цена беше тридесет и пет хиляди долара. Продавачът беше „Часовници КК Остин“. КК явно означаваше Карлос Канту.

Танк забеляза часовника в торбичка за доказателства върху страничния плот. На него имаше и идентификационен етикет. Той извади часовника от торбичката и видя, че на етикета са инициалите на собственика и датата на завеждане на доказателството. „Х.С. 7/30“.

Карлос беше откраднал часовника от моргата предишния ден - деня след като Джоузеф Грант и информаторът му бяха убити.

Танк се замисли за тялото, което беше видял в отделението. Пълен корем, меки ръце, нокти с маникюр. Това беше труп на богат човек.

Той взе телефона. „Патек Филип“ от истинско злато, ако се съдеше по тежестта му. Хронограф с ден и дата. Часовник на богаташ. Обърна го и видя нещо гравирано на капака. „На X. С. Благодаря. Й.“

Танк върна часовника в торбичката. Кой беше X. С.? И защо Й. му беше подарил часовник за тридесет и пет хиляди долара? И, по-важно, X. С. ли беше информаторът?

Танк не знаеше и не смяташе, че е разумно да мисли по тези въпроси, докато стои до човек, чийто мозък изтичаше по пода. Огледа се за последен път. Журналистът си беше свършил работата. Беше време да си върви.

Видя пушката на излизане. Беше върху шкафа с кухнята, дългите стоманени цеви стърчаха от единия край. Той я свали и я задържа с възхищение в ръцете си. Тежка беше. Утежнена в предната част, за да неутрализира поне частично отката. Чупеща се двуцевка дванадесети калибър, стара като къщата. Той я отвори и видя, че е заредена. С нови патрони, гилзите лъщяха.

Танк излезе и метна пушката на задната седалка на джипа си. Той притежаваше три ловни пушки и различни пистолети, но ги държеше заключени на сигурно място. Но нямаше никакво намерение дори да се приближава до дома си.

Излезе на магистралата и натисна газта докрай, за да накара колата да набере скорост. Светът му изглеждаше по-различен. Може би ясен, не толкова объркан. И определено по-опасен.

Той погледна към задната седалка. Пушката му вдъхна увереност, но не за дълго. Из главата му се въртеше една и съща мисъл - който и да беше убил Карлос Кант, искаше да види сметката и на Танк Потър.

„УАН 7“ докосна американската земя в 7:01 часа вечерта, шестнадесет часа и четиридесет и седем минути след излитането си от Израел.

Йън Принс крачеше напред-назад в подножието на подвижната стълба и гледаше как самолетът се приближава. Всичко до момента беше само планиране. Придобиването на „Мериуедър Системс“, ъпгрейдването на суперкомпютъра „Титан“, споразумението с Агенцията по национална сигурност, купуването на „Кларус“, ухажването и увещаването на старшето й ръководство - всяко действие беше стъпка от един по-голям план, точно като ред софтуерен код в приложение.

Пристигането на израелците бележеше повратната точка. Планирането беше приключило. Програмата беше вече написана, а компютрите бяха включени. Беше време да се натисне ентер за изпълнение.

Основаната през 2002 година „Кларус“ беше компания разработчик и производител на хардуерни и софтуерни системи за наблюдение и събиране на всякакви данни от итернет. Основният й продукт - „Кларус Инсайт“, беше суперкомпютър, способен да прехваща обаждания, направени през интернет телефония чрез Скайп, телефон или мобилни комуникации, минаващи през интернет, както и записите на трансакциите между доставчиците на услуги. Лицензният софтуер на „Кларус“ пресяваше със ситно сито огромните обеми информация, преминаващи през интернет и позволяващи на доставчиците на интернет протоколи и мрежовите администратори да инспектират, проследяват и да се насочват към съдържание от интернет потребители и от мобилни телефони при преминаването му през рутерите. Едно прессъобщение на компанията твърдеше, че програмите за прехващане на „Кларус Инсайт“ са „единствената система в индустрията за наблюдение на трафика, която използва прецизно насочване в реално време, залавяне и реконструиране на имейли... включително от Google Gmail, Hotmail, Yahoo! и AOL.“

A сега принадлежеше на Йън.

Самолетът достигна мястото за паркиране и спря. Стълбата се допря до фюзелажа и вратата се отвори навътре. Изпълнителните директори на корпорация „Кларус“ слязоха нетърпеливо, като гледаха към слънцето и вдишваха дълбоко свежия тексаски въздух.