Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Аз имам ли въобще право да съм тук? - попита тя, като сядаше.

- Строго погледнато, не - отвърна Лайнъс. - Ама кой ще дойде да проверява.

Той се усмихна, но не я представи на другите около масата и Джеси реши, че не се радва особено, че я вижда.

- Открих нещо в телефона ми - започна тя нервно. - Всъщност в телефона на майка ми. Но го копирах и сега е на моя. Никога не съм виждала нещо подобно.

- Чакай малко, госпожице Грант - прекъсна я Лайнъс. - Започни отначало.

Джеси придърпа стола си по-близо, като усещаше, че всички я гледат. Тя отвърна на погледите, като си напомни, че нито един от хората тук не беше решил задачата „Плени знамето“ за тринадесет минути.

- Добре - каза тя и погледна Лайнъс в очите. - Става дума за баща ми.

- За баща ти? От ФБР, нали?

- Да - кимна Джеси. - Преди да го убият, той се обадил на майка ми и й оставил гласово съобщение. Не знам какво е казал. Смятам, че е било нещо важно, но тя си мълчи, защото си мисли, че ще се разстроя и ще изпадна в депресия. Както и да е, но проблемът е, че някой е изтрил съобщението от телефона на майка ми.

- Някой, но не майка ти?

- Да.

- Наистина ли? - запита Лайнъс с пренебрежителния тон, който тя използваше, когато говореше с Мери.

- Точно това казах. Мама е добър човек, но е пълен инвалид с техниката. Реших, че тя го е изтрила. Но не е била тя. Някой е хакнал телефона й и е изтрил съобщението. Само това съобщение. Всичко останало си беше там.

- И искаш от мен да го открия?

- Не - поклати глава Джеси. - Тоест, да, разбира се, ако можете... ако въобще е възможно. Но сега искам просто да погледнете следите, които открих.

- И да разбера кой е хакнал телефона на майка ти?

Джеси кимна.

- Който го е направил, е убил баща ми - преглътна тя. - Имам право, нали?

Разговорите около масата бяха престанали и приятелите на Лайнъс слушаха внимателно.

- Покажи ми - съгласи се той. - Не тук. Навън. По-далеч от тия умници.

Джеси избута стола си и стана. Незнайно защо хвана Гарет за ръката и го поведе навън. Барът беше на основната улица през комплекса на Тексаския университет и по нея имаше най- различни други заведения, книжарници и бутици за дрехи. В десет и петнадесет вечерта гъмжеше от пешеходци.

Лайнъс им махна да отидат зад ъгъла на по-тихо място. Джеси отвори скрийншота на екрана с кода от телефона на майка й.

- Ето. Кажи ми какво мислиш.

Лайнъс взе телефона и проучи откъса от код.

- Виждаш ли? - каза той веднага, като сочеше една част към края. - Това идва от някъде много високо по хранителната верига. Ти и аз сме дребосъци, а ето това лайно е от голяма бяла акула. Някой се е сдобил с достъп до безжичния оператор на майка ти. И имам предвид много дълбок достъп.

- Значи не е от оператора?

- Никакъв шанс. На него не му трябва универсален код. А това е точно такова. Който и да е пробил, стои извън обичайната верига.

- Значи съобщението може да е още някъде там?

- Възможно е. Операторите пазят гласовите съобщения по няколко седмици на основните си сървъри.

- Можеш ли да го проследиш?

- Какво да проследя? Просто погледни. Тук няма нищо. Всичко, което е оставил зад себе си, е един ред от код. Който и да го е направил, е бил професионалист. Тук говорим за супер учени. И въобще не се бъзикам.

- По-умен от теб?

- Много по-умен.

- Може би, ако твоите приятели погледнат... - намеси се Гарет.

Лайнъс се намръщи.

- Не смятам, че ще тръпнат от нетърпение да се насадят насред разследване на ФБР.

- Поне можеш да им го покажеш - настоя Гарет.

- Моля те - подкрепи го Джеси.

- Виж, Джеси, ще бъда честен с теб. Имам лошо предчувствие за тази история. Тези отпечатъци ме плашат. Защо просто не оставиш нещата така? Станалото - станало.

Лайнъс погледна часовника си.

- Съжалявам за баща ти, но не мога да ти помогна. Вече е късно. Гарет, трябва да отведеш Джеси до тях.

Лайнъс се обърна и закрачи надолу по улицата. Гарет сложи ръка на рамото на Джеси.

- Той е прав. Трябва да тръгваме. Но не е чак толкова късно. Какво ще кажеш за един хот дог с лук и горчица и лимонада с натрошен лед в „Соник“?

Джеси блъсна ръката му и се затича. Настигна Лайнъс тъкмо като завиваше при ъгъла.

- Спри - каза тя и го дръпна за ръкава.